Джеф Абот - Адреналин

— Моля ви, помогнете ми! Той обезумя!

Всяка хитрост помага. Виковете ми отклониха вниманието на ченгетата към мъжа, който се счепка с мен, защото изглеждаше по-голяма заплаха. Полицаите обаче щяха да приберат и двама ни. Не можеха да рискуват да постъпят другояче.

Ченгетата — единият едър, другият мършав, ни хванаха. Ударих слабия, който падна на колене. Извадих пистолета от кобура му, забих юмрук във врата му, вдигнах високо оръжието и хукнах в тълпата. Другият полицай не можеше да рискува да стреля сред толкова много хора.

Съзрях Луси. И после чух рева, извисяващ се от публиката.

Погледнах към игрището. Огъст изскочи на терена. Губернаторът стоеше в центъра на игрището със сина си, готов да хвърли първата топка.

И изведнъж прозрението ме осени като гръм от ясно небе.

Синът му. Мишената не беше губернаторът, нито други губернатори, а децата им. И съпругите и съпрузите им.

До частните ложи на стадиона имаше бар, който беше затворен за ремонт. Нямаше по-безлюдно място в един стадион от затворен бар. Купувачът вътре погледна игрището и каза:

— Да започваме.

Време беше за необикновено прослушване. Едуард си спомни за първата си поява на сцената в светлините на прожекторите. Съзнанието му преливаше от реплики. Нямаше търпение да се въплъти в ролята.

Той спусна леко прозореца на затворения бар и пъхна дулото на пушката в процепа. Оръжието нямаше оптичен мерник. Не беше необходимо. Едуард обаче не искаше да рискува да се представи зле на демонстрацията, затова се прицели в центъра на терена. И в същия миг видя едрия русокос мъж, който навлизаше на игрището, сръчно отблъсквайки полицая, който се опитваше да го спре.

Намеса. Не. Едуард натисна спусъка, без да се колебае.

Губернаторът Хапском видя мъжа, който бягаше и крещеше, че е агент на ЦРУ. Ако беше сам, сигурно само щеше да гледа нападателя. Но сега тринайсетгодишният му син Брайънт беше с него и мисълта, че детето му може да пострада, беше непоносима. Ето защо Хапском се хвърли върху изненадания си син в случай, че смахнатият в хубавия костюм е въоръжен, точно когато куршумът прелетя над хиляди зрители. Наносензорите му търсеха мишената сред тях.

Видях проблясък през открехнат прозорец в края на главното ниво с частните ложи. Луси се беше насочила натам. Деляха ни няколко реда.

Хванах я и опрях пистолета на ченгето в ребрата й.

Завъртях я, за да виждам центъра на игрището. От тълпата се разнесоха писъци. Губернаторът и синът му бяха на земята и не помръдваха, а Огъст беше нападнат от куп полицаи.

— Пусни ме! — изкрещя Луси. — Пусни ме и ще ти кажа къде е бебето!

— Казвай! — Не бях спрял куршума на Едуард.

Бях се провалил.

Тя заби юмрук в челюстта ми. Не я пуснах и двамата се блъснахме в перилата.

— Сам Капра — каза купувачът. — Ето го там.

Едуард откъсна очи от центъра на игрището. Не можа да разбере дали момчето на Хапском е улучено или не. Тялото му се обля в пот. Той изхвърли пълнителя и сложи нов. Пушката избръмча. Нагаждането беше извършено. Куршумът имаше нова душа. Процесът на закодиране щеше да приключи, когато блеснеше зелената светлина.

Той нямаше търпение да чака. Вдигна пушката и стреля.

— Кажи ми! — извиках и я притиснах до себе си. Луси се съпротивляваше.

— Даниъл е в… — започна тя и после се скова.

Чух как металът прониза плътта й и Луси се отпусна в обятията ми.

— Не! — изкрещях. — Не!

— Демонстрацията не мина добре. — Едуард трябваше да подбира внимателно думите си, иначе сделката щеше да се развали. — Мисля, че губернаторът пое куршума, предназначен за детето. Той се хвърли върху сина си точно когато стрелях. Ситуацията не е нормална, тъй като обикновено стреляме без предупреждение…

Той се обърна към купувача и в същия миг нож преряза гърлото му. Едуард залитна и се опита да запуши раната с ръка, когато бликна кръв, но напразно. Той се свлече до стената и си помисли: „Не, не. Боли. Страхувам се…“

Купувачът отстъпи назад от фонтана кръв и видя, че паника обзема не само зрителите близо до терена, но и в съседната секция, където беше попаднал вторият куршум на Едуард. Нямаше следа от Луси, нито от Сам Капра.

Той взе куфарчето с пробите ДНК. Технологията винаги можеше да бъде усъвършенствана. Демонстрацията беше твърде крайна. Добре. Времето беше на негова страна. Възможностите също. Имаше много групировки с престъпни програмисти, хакери, учени и убийци, които изгаряха от нетърпение да му помогнат да подобри прототипа на Бахджат Заид.