Джак Кърли - Един от 100

Мобилният ми телефон иззвъня. Машинално посегнах към джоба си, спомних си, че съм гол, взех телефона от масичката. Обаждаше се Хари.

— Викат ни на местопрестъпление. Нищо чудно днес да е прощъпулникът на сопола.

— Престани с първоаприлските лъжи, Хари. Закъснял си с два месеца. Какво става, братле?

— Предстои ни тържество по случай официалното ни встъпване в длъжност. В центъра на града са открили труп, но главата му засега липсва.

С Хари бяхме назначени в отдел „Убийства“ на Първо полицейско управление в Мобийл и бяхме партньори; знаехме, че ще имаме работа, докато съществува безсмисленото насилие, типично за всеки град, в който преобладаващото население са бедняци, натикани в гета. Само че според последните промени във вътрешните правила, когато при дадено убийство се наблюдаваха „очебийни доказателства за психопатологични деяния срещу личността“, независимо от юрисдикцията разследването се поверяваше на Специалния отряд по психопатологични прояви срещу личността. Въпросният СОППЛ, който шегобийците от отдела бяха кръстили „Сопол“, се състоеше от двама ни с Хари и един-двама специалисти, които трябваше да привлечем при необходимост. Въпреки че отрядът съществуваше само на хартия и бе трик, който хората от „Връзки с обществеността“ бяха измислили за заблуда на медиите, мнозина в отдела не бяха ентусиазирани от създаването му.

Например моя милост в настоящия момент.

— Ела възможно най-бързо! — Хари ми продиктува адреса. — Ще те чакам отпред. Пусни сирената и въртящите се лампи на покрива. Давай газ до дупка, да не стане чупка.

— Не искаш ли пътьом да купя прясно мляко и хляб? — озъбих се.

Той прекъсна връзката.

Надве-натри навлякох джинси и риза, която май вече беше за пране, сложих и кремаво ленено сако, за да не се вижда кобурът с оръжието. Тичешком слязох по стълбичката, седнах зад волана на торъса, паркиран зад къщата, натиснах газта и потеглих сред фонтан от пясък и натрошени раковини. Едва след като преминах моста над черните води на пролива Мисисипи, разделящ острова от сушата, изпълних дословно нареждането на моя партньор — включих лампите и сирената, натиснах до дупка газта.

Трупът беше открит в малък парк в югоизточния район на Мобийл — пет акра земя, засадена с дъбови и бадемови дървета, заобиколена от квартали от началото на миналия век, съвземащи се след период на упадък. Пред входа на парка бяха паркирани три полицейски коли с включени сигнални лампи и камионетката на хората от лабораторията. Автомобили без обозначения бяха спрели от двете страни на лъскав SUV, който вероятно принадлежеше на Скуил. Разбира се, репортерите също бяха надушили сензацията — наблизо беше паркирана камионетка със спътникова антена на покрива. Хари вече беше слязъл от колата си и вървеше към входа на парка. Ударих спирачки, отворих вратата и попаднах на засада, проблесна прожектор на камера, който ме заслепи. Чух глас, който ми се стори познат:

— Спомних си кой сте — Карсън Райдър. Вие разследвахте случая с Джоуел Ейдриан, нали?

Примигнах — беше репортерката, която ме беше заговорила по време на церемонията по откриване на обновената морга. Беше „в пълно журналистическо снаряжение“ — косата й се беше вдървила от лака, пръстите й с дълъг маникюр се вкопчваха в микрофона, както грабливата птица забива закривените си нокти в зайче. Със свободната си ръка ме сграбчи за рамото, обърна се към камерата и заговори:

— Аз съм Сондра Фаръл, водеща на предаването „Горещи новини“ по канал 14. Намирам се пред парк Баудъри, където е бил открит обезглавен труп. Разговарям с детектив Карсън Райдър от…

Намръщих се в обектива, изръсих порой от цинизми на три съществуващи езика и един, който измислих в момента. Няма нищо, което репортерите да мразят повече от събеседник, който ги изненадва с реакцията си.

Сондра грубо ме отблъсна и извика на оператора:

— Мамка му! Стоп!

Настигнах Хари на входа на парка, охраняван от млад униформен полицай. Младокът ме изгледа:

— Ти си Карсън Райдър, нали?

Сведох очи, промърморих нещо, което можеше да мине и за отрицание, и за потвърждение. Младежът посочи униформата си и подхвърли на партньора ми:

— Как да се отърва от нея бързо като Райдър?

— Трябва да бъдеш адски добър в професията или адски откачен.

— Какъв е Райдър — луд или професионалист?

— По малко и от двете — отговори Хари и ми кимна: — Не се помайвай, братле.