Стив Берри - Третата тайна

Мичънър не искаше да влиза в спор за църковните догми. Най-малко с нея, при това на площад „Свети Петър“. Покрай тях минаха двама швейцарски гвардейци в пълна униформа, с шлемове на главите и високо вдигнати арбалети. Той ги проследи с поглед, докато се насочваха към главния портал на катедралата. Високо горе, непосредствено под купола, шестте тежки камбани мълчаха. Но той си даваше сметка, че не след дълго те ще оживеят, за да съобщят на света за смъртта на папа Климент XV. На фона на тези мисли арогантността на Катерина му се стори още по-неуместна. Съзнаваше, че сутрешната му поява в съда беше грешка, също като този разговор с нея. Но вече знаеше какво трябва да направи.

— Хубаво е, че се видяхме, Кейт — промърмори той и се обърна да си върви.

— Копеле!

Обидата беше изречена точно толкова високо, колкото да я чуе.

Обърна се и я погледна, питайки се дали наистина го мисли. Лицето й беше потъмняло. Той направи крачка назад и тихо подхвърли:

— Години не сме се виждали, но ти реши да ми обясняваш колко лошо нещо е църквата. След като я мразиш, защо си губиш времето да пишеш за нея? Защо не се заловиш с прословутия роман, който цял живот мечтаеш да издадеш? По едно време дори допусках, че си станала по-улегнала, но сега виждам, че не е така.

— Колко хубаво, че си мислил за мен! Защото, когато ме напусна, изобщо не се интересуваше от чувствата ми.

— Трябва ли да се връщаме отново на всичко това?

— Не, Колин. Няма нужда. — Тя отстъпи крачка назад и добави: — Ти добре го каза. Беше хубаво, че се видяхме.

За миг му се стори, че долавя болка, но тя бързо прогони моментната проява на слабост. Очите му отново се насочиха към апостолическия дворец. Тълпата под прозорците на светия отец се беше увеличила, а Климент продължаваше да маха. Няколко телевизионни екипа запечатваха на лента трогателното събитие.

— Той е твоят проблем, Колин — прошепна Катерина. — Но ти просто не го осъзнаваш.

След което се обърна и си тръгна.

15:00 ч.

Валендреа сложи слушалките и натисна клавиша за възпроизвеждане на ролковия магнетофон, за да проследи разговора между Климент XV и Колин Мичънър. Подслушвателните устройства в апартаментите на папата отново бяха действали безупречно. В апостолическия дворец имаше много такива устройства. Той се беше погрижил за монтирането им веднага след избора на Климент — сравнително лесна задача, защото в качеството си на държавен секретар отговаряше пряко за сигурността във Ватикана.

Климент имаше право. Валендреа действително искаше неговото управление да продължи малко по-дълго, за да може да привлече на своя страна малцината членове на конклава, които все още имаха резерви. Сегашната света колегия се състоеше от 160 човека, от които само 47 бяха над осемдесет и нямаха право на глас в случай на евентуален конклав през следващите трийсет дни. Според последните изчисления той можеше да разчита на четирийсет и пет гласа — една съвсем задоволителна цифра за начало, но все още далеч от сигурния избор. Миналия път беше пренебрегнал старата, но очевидно вярна поговорка, гласяща, че „който влезе в конклава като папа, излиза от него като кардинал“. Но сега беше взел всички предпазни мерки това да не се повтори. Подслушвателните устройства бяха само част от стратегията, която трябваше да попречи на италианските кардинали да избягат от отговорност. Църковните князе проявяваха смайващо с мащабите си неблагоразумие, и то всекидневно. Те съвсем не бяха чужди на греха, а душите им се нуждаеха от пречистване не по-малко от душите на обикновените миряни. Валендреа прекрасно знаеше, че покаянието на грешниците понякога трябва да бъде наложено със сила.

Няма нищо лошо, че проявяваш чувства. Колин. Тя е част от твоето минало, което не бива да забравяш.

Кардиналът смъкна слушалките и погледна човека до себе си. Отец Паоло Амбрози беше сред най-близките му сътрудници вече повече от десетилетие. Нисък и слаб, с изтъняла сива коса, той приличаше на ястреб с гърбавия си нос и широка челюст. Прилика, която характерът му подчертаваше още повече. Този човек рядко се усмихваше. Никой не го беше чувал да се смее. Криеше чувствата си под плътна и мрачна маска, която никога не сваляше. Но това не смущаваше Валендреа, тъй като Амбрози притежаваше в изобилие всеотдайност и амбиция — качествата, които кардиналът почиташе най-много.

— Не е ли смешно, Паоло? — подхвърли Валендреа и спря магнетофона. — Говорят си на немски, сякаш никой друг на света не владее този език. Нашият папа изглежда доста загрижен за жената, с която отец Мичънър явно е имал връзка. Разкажи ми за нея.