Мэтью Кляйн - Лов на балами

Нейпиър свива рамене.

— Няма проблем. Но ако промените решението си… — Вади визитна картичка и я подава на Джес. — Можете да се обадите по всяко време. Само кажете на секретарката ми коя сте. Ще ви свърже веднага с мен.

— Благодаря — отвръща Джес.

— А сега моля да ме извините. Май ме търсят.

Поглежда към музикантите в ъгъла. Те са спрели да свирят и русата певица държи микрофона протегнат към Нейпиър.

— Хайде, Ед, искаме реч! Реч! — чуват се възгласи от тълпата.

Нейпиър ни оставя, отива на подиума и взема микрофона от певицата. Почуква го два пъти. Туп-туп — чува се от тонколоните.

— Ало? — казва той в микрофона. Гласът му — топъл мелодичен баритон — отеква от усилвателя.

Усмихва се лъчезарно. Тълпата надава радостен възглас.

— Радвам се, че тази вечер всички сте тук. Разбрах, че веднага след като разпратих поканите за партито, някакъв загадъчен европейски конкурент е пуснал покани за своето парти, което би трябвало да се състои същата тази вечер. При това предлагали двайсет и пет процента повече алкохол от мен!

Всички се разсмиват.

Нейпиър прави пауза, оглежда тълпата.

— Е, май съм спечелил поне едно наддаване.

Нови овации. Барабанистът свири туш. Тълпата се разсмива.

— Обещах на жена си тази вечер да минем без никакви речи — казва Нейпиър. — Затова искам просто да се забавлявате. Тепърва ще чуете за фирмата ми, „Аргайл Партнърс“. След като вече покорихме Лас Вегас, дойдохме да покорим… простете , да инвестираме в Силициевата долина. Смятаме да вложим пари в големи компании. Компании, които ще променят света!

Още овации. Нейпиър вдига юмрук в знак на поздрав. Връща микрофона на блондинката. Групата засвирва „Когато светците тръгнат“. Не съм сигурен дали иронията от свързването на Нейпиър — хазартен магнат от Лac Вегас с връзки с подземния свят — със светостта се долавя от музикантите и от останалите присъстващи. Може пък да е очевидна, а безплатните питиета да помагат на всички да не я забележат. Нейпиър скача весело от платформата и моментално е заобиколен от почитатели. Ето какво могат да направят няколко милиарда долара — да те превърнат във филмова звезда.

— Как се представих? — пита ме Джес.

— Според мен лапна въдицата. Остава само да навием макарата.

Но тя продължава да ме гледа и моментално разбирам какво си мисли. „Нищо не става така лесно“. Ако нещата вървят лесно, това е предупреждение. Предупреждение да си плюеш на петите колкото се може по-скоро.

Офисът ни се намира в един индустриален парк край солниците в основата на Дъмбартън Бридж. Разположили сме се на площ 650 квадратни метра. Сигурно ще решите, че това е прекалено много за компания, състояща се от трима души. Но ако наистина мислите така, приятели, значи нямате мошеническия дух, който да може да промени света.

Нужни ни бяха седем дни, за да разполагаме с напълно функциониращ офис. Това е едно от чудесата на Силициевата долина — тук има стотици компании, чиято единствена работа е да оборудват други компании. Достатъчна ви е единствено банкова сметка. После се обаждате по телефона и казвате: „Моля, направете ми фирма“. И след няколко дни тя ще е оживяла като гигантска гъба, изникнала само за една дъждовна нощ от невидима дотогава спора.

И тъй: агентът по недвижими имоти ни открива място край Дъмбартън. Преди това офисът е бил заеман от занимаваща се с биотехнологии компания, която на свой ред се е преместила в по-големите офиси, обитавани дотогава от фирма, занимаваща се с търговия на обувки по интернет.

— А къде е отишъл търговецът на обувки? — питам агента, докато се носим по Крайбрежната магистрала, за да разгледаме офиса.

— Къде е отишъл ли? — повтаря той, сякаш съм му задал някаква неразгадаема гатанка. — Какво искате да кажете?

Това в общи линии обобщава разликата между Новата икономика и Старата икономика. В Старата икономика, чийто горд представител съм аз самият, всеки победител създава поне един губещ. Всеки нов обитател на офис изисква старият да напусне, да изчезне, да умре. При Новата икономика губещи няма. Нищо не е крайно. Можете да получите не само безплатен обяд, но и закуска и вечеря към него. Че и с капучино отгоре на всичко.

В деня след подписването на договора за наем и плащането на тримесечно капаро пристигат мебелите. Те включват: десет бюра и кабинки, десет стола „Аерон“ (по 1400 долара бройката), пет сиви метални кантонерки, нова джага (800 долара) и старата аркадна игра „Пакман“ (495 долара без доставката). Питър Рум ми е обяснил, че последните два артикула са задължителни, ако искаме да наемем читави програмисти.