Мэтью Кляйн - Лов на балами

— Стелт разработки? — разбиращо пита тя.

— Може и така да се каже — отвръщам. — Строго секретно е. Знам обаче със сигурност, че ще променим света.

— Мога ли да цитирам думите ви?

— Не.

— Наистина ли?

— Наистина.

Изглежда смутена. Явно в неимоверно богатата й двайсетмесечна журналистическа кариера никой не й е отказвал да бъде цитиран. Не знае как да постъпи.

Решавам да й помогна.

— Ако ми дадете визитката си, бих могъл да се свържа с вас по-нататък, когато ми бъде позволено да говоря.

— Ще го направите ли? — Очите й грейват. Може би от отпуснатия дъртак в крайна сметка ще излезе интересна история. — Ще съм ви много благодарна.

— За мен ще е удоволствие.

Тя ми подава визитка. Правя се, че я разучавам внимателно. Прибирам я в джоба на ризата си. По-нататък може да се окаже удобна за изплюване на дъвка.

— А сега трябва да вървя — казвам загадъчно. — Беше ми приятно да се запознаем, госпожице Чин. — Обръщам се към Лорън Нейпиър. — И с вас също, ъъъ…

— Лорън — казва тя.

— Лорън — повтарям аз.

— И на мен ми беше приятно — казва Лорън и стиска ръката ми. — Успех, с каквото и да се занимавате. Надявам се то да промени и моя свят.

Усмихвам се и я оставям да отговаря на проникновените въпроси на Дженифър X. Чин за разликата между партитата в Лac Вегас и Силициевата долина.

Тръгвам към бара и очакващата питието си Джес. Пред мен Ед Нейпиър се промъква през тълпата, без да обръща внимание на опитващите се да се доберат до нея доброжелатели. Той е излязла на лов хрътка и миризмата на Джес е неустоима. Накрая се озовава на крачка зад нея, протяга ръка и я потупва по рамото. Джес се обръща. Реакцията й е съвършена — пробягало за миг раздразнение, че някакъв тъпанар се опитва да я закача, следвано от мигновено разпознаване на натрапника и мила усмивка.

Намирам се достатъчно близо, за да чуя разговора им през шума и музиката.

— Забелязах, че отивате към бара — казва Ед Нейпиър. — Мога ли да ви предложа нещо?

— Вино, благодаря — отвръща Джес.

— Момент. — Нейпиър леко помръдва пръсти, за да привлече вниманието на бармана. — Две чаши шардоне.

— Веднага, господин Нейпиър.

Нейпиър взема чашите и тръгва да се измъква от тълпата. Кима учтиво на Джес да го последва.

Сега двамата са на десетина метра от мен.

— Мисля, че сме се виждали някъде — казва Нейпиър. Говори с характерния за богаташите висок буботещ глас, който казва — сега ще говоря, а ти ще ме слушаш, независимо дали искаш, или не.

— Едва ли — отвръща Джес.

Нейпиър протяга ръка.

— Ед Нейпиър.

Здрависват се.

— Джесика Смит.

— Приятно ми е да се запознаем. С какво се занимавате?

— С маркетинг.

— Аха — казва той, сякаш това обяснява всичко — защо е красива и защо е тук. — За коя фирма?

— „Пития“.

— „Пития“ ли? Не съм я чувал. Каква е дейността ви?

— Бих могла да ви кажа, но после ще се наложи да ви убия — измърква Джес.

— Ясно. Поне малка подсказка?

— Масивни паралелни изчисления.

— Звучи ми добре — казва той. — Интересувате ли се от финансиране?

— Нима предлагате?

Той свива рамене, сякаш става въпрос за ресторантска сметка.

— Разбира се. Защо не?

Джес се преструва, че ме забелязва едва сега.

— Говорим за вълка, а той в кошарата. Ето го там. Франклин! Ела. — Махва ми. — Ед, това е партньорът ми, Франклин Едисън.

Приближавам, стискам ръката на Ед.

— Приятно ми е.

— Господин Едисън — казва Нейпиър. — Партньорката ви не иска да ми каже с какво точно се занимавате, но звучи интригуващо.

Поглеждам я свирепо и казвам:

— Партньорката ми понякога прекалява с приказките.

Джес свежда поглед.

— Не, наистина нищо не ми е казала — уверява ме Нейпиър.

— Господин Нейпиър каза, че има интерес да инвестира в нас — с извинителен тон казва Джес. Думата инвестира е изпълнена с многозначителност.

— Нима? — отвръщам. Обръщам се към Джес. — Може ли да поговорим?

И преди да успее да ми отговори, я хващам малко грубо за ръката и я отвеждам на пет крачки настрани от Нейпиър. Той следи внимателно малката ни разправия.

— Не се ли разбрахме? — прошепвам й. — Никакви външни лица.

— Но той има пари.

— Не ни трябват — отвръщам. — Все още не.

С гримасата си тя се опитва да покаже, че не съм прав, но че няма смисъл да се опитва да ме разубеди. Поне не тук и сега. Повеждам я обратно към Нейпиър.

— Извинете — казвам. — Боя се, че е станало малко недоразумение. За момента не търсим финансиране отвън.