Александр Содерберг - Добрият вълк

Лотар проследи черната линия, която се виеше от Колумбия до Италия. Постави показалец върху Бермудските острови в Атлантическия океан.

— Тук.

— Защо не в Лондон? „Гетуик“. Пътнически самолет, митница, мерки за сигурност, сърцето на Европа?

— Защото вече ще е минал през митницата в Бермуда.

— И?

— Бермуда е британска територия. А ние държим митницата в Бермуда — отвърна той.

Лотар се посвещаваше на проблемите, предлагаше разрешения, беше сериозен и отдаден. Йенс бързо бе разбрал, че това ще е спасението на момчето в плен — да го включи в работата за дон Игнасио, да му намира занимания и да му създаде нещо, което може да мине за установено ежедневие. Всичко възможно да му осигури нормалност в едно иначе крайно ненормално съществуване. Никога не говореха каква стока прекарват. Тонове дрога.

— В крайна сметка — каза Йенс — всичко се свежда до това да поставиш точните хора на точното място в точното време. Огромно количество подкупи. И гигантски късмет.

— Него го имаме. Гигантския късмет.

Лотар посочи Кевин Горман, който тъкмо изсмърка поредната доза, запали цигара, задърпа жадно, изкрещя някаква псувня на доктор Фил, който говореше нещо от телевизионния екран.

Понякога, когато онзи не го чуваше, Лотар се подиграваше на Горман. Само това можеше да прави. Горман мразеше Лотар, Йенс го знаеше, беше го видял още в началото. Горман страдаше от комплекс за малоценност спрямо Лотар. И имаше защо, във всяко едно отношение. Това плашеше Йенс. Правеше положението още по-опасно.

— Още няколко дни и ще се отървеш от него — прошепна Йенс.

— Само че и теб няма да те има — промълви Лотар.

— Ще се върна.

— Той също.

Йенс се поколеба, преди да продължи:

— Ще имаш други пазачи, докато ни няма. Не се тревожи, няма как да са по-лоши от този.

Лотар често правеше впечатление за по-голям от седемнайсетгодишен. По-зрял, почти като връстник на Йенс. Но понякога отново се превръщаше в момче, макар и за кратко. Преди половин година беше видял как убиват майка му, бяха го отвлекли, заключили в килия, отвели в Колумбия… Там адът се отвори под краката му. Сянката беше надвиснала над него непрекъснато, макар той да полагаше кански усилия да гледа на света със същото безгрижие като преди.

Йенс го чуваше нощем как го измъчваха кошмари, как става и обикаля, когато демоните откажеха да го оставят. Как понякога, в самотата си, седи със сведена глава и тихо плаче. Лотар си нямаше никого; само Йенс. А сега и той щеше да замине. Момчето се чувстваше напълно изоставено.

Йенс го хвана за раменете и се взря в очите му.

— Пази се. Единственото важно е да не ни разделят — рече тихо.

Лотар кимна, опита да се усмихне. Но колкото и да се бореше да не го показва, животът му беше черен.

— Ще се справиш ли?

Лотар кимна отново. Храбър до последно…

Радиостанцията на масичката изпращя. Горман я вдигна, промърмори нещо, заслуша се. После я остави до себе си на дивана.

— Двайсет минути, кучко! — извика на Йенс.

Йенс щеше да мине пробно целия маршрут. Това беше част от сделката. Да проправи пътя до срещата във Флоренция. Първият етап мина — с товарния кораб от Колумбия през Карибско море до Маями. Лотар и Йенс се разхождаха по палубата, планираха, играеха карти и релаксираха, получиха заслужена почивка от Горман, който си стоеше в каютата, друсаше се и зяпаше порно.

Кожената чанта беше оставена върху оправеното легло. Дрехите за няколкодневно пътуване бяха сгънати вътре. Йенс отиде в банята и прибра тоалетните принадлежности в несесера.

Хвърли един поглед на отражението си в огледалото — рус, загорял на слънцето, здрав, тук-там по лицето му започваха да се появяват бръчки. И мрачното излъчване, неопределената тъмнина. Тя се дължеше отчасти на омразата. Така поне предполагаше той. Все същите мисли, винаги когато останеше сам. Убий Горман, убий Арон Гайслер, убий Хектор Гусман. Те го държаха на крака, те му даваха цел. Арон Гайслер , най-приближеният човек на Хектор във всички начинания, ги проследи в Дания, промуши Софи с нож, опита се да я убие. Но тя оживя. Йенс я намери на кухненския под. Тя му прошепна името на Арон в линейката. В онзи момент той си обеща да убие Арон… и Хектор, който беше изпратил Арон да го извърши.

Лотар зад него. Йенс се обърна.

— Трябва ли ти помощ за нещо?

Хектор… бащата на Лотар. Това беше проблематично. Йенс потърка врата си.

— Може да подредиш всичко в несесера. Благодаря ти.