Александр Содерберг - Добрият вълк

— Какво мислите за това? — поинтересува се Софи.

— За инструкциите да не върша нищо?

— Едва ли така е пишело в писмото — възрази тя.

— Не, пишеше да ви придружавам и да не се отделям от вас, докато не ми кажете, че вече не съм нужен.

— Ето, виждате ли? — усмихна се тя.

— Само че това е нож с две остриета. Няма какво да спечелите, като не знам какво е затруднението ви, нали така?

— Няма как да знаете — отвърна тя.

— Напротив, ако ще ви представлявам като адвокат, мога.

— Само че може би няма — сряза го тя.

Адвокатът сбърчи чело.

— Парите пристигнаха ли? — попита тя.

Той кимна и добави:

— Защо аз?

— Защото сте известен адвокат.

— Известен? Само заради това? — засмя се той.

— Да, Тумас, боя се, че този път е само заради това.

Тя едва не се усмихна.

Курвата беше на четири крака в леглото.

Комисар Томи Янсон стоеше зад нея. Той работеше целенасочено, докато жената баеше монотонно и без да се вживява как му бил най-големият и той бил най-добрият и най-якият мъж, когото е срещала в живота си.

— Не може ли да млъкнеш? — изстена той, съсредоточен върху себе си.

Томи затвори очи, забърза ритъма, помъчи се да фантазира картини, които да го доведат до края. Но картини не се появиха. Вече дори не знаеше какво го възбужда… Може би нищо… Също като курвата, предположи. Просто искаше да свърши, това беше целта. Засили темпото, стисна очи, потисна и мислите, доколкото можеше. Сега всичко се свеждаше до едно…

Телефонът зазвъня от джоба на панталона, който висеше около единия му глезен.

— Дявол да го вземе… — изсъска той. Засили се още повече, опита се да продължи още няколко секунди. Но беше отминало.

Въздъхна ядосано, отдръпна се, вдигна си панталона, извади банкнота от петстотин крони и я хвърли на леглото.

— Хиляда — възмути се тя.

— Другия път повече — промърмори той.

Тя лежеше гола в леглото, къносана коса, бледа кожа с рани по ръцете. Казваше се Касандра. Значело паднал ангел, както научи той при първата им среща преди няколко месеца.

Томи присви очи срещу дисплея на телефона. Отблизо виждаше замъглено. Преди два месеца се беше предал и си беше купил очила за четене. Установи, че са на главата му. Сложи си ги на носа и я погледна за момент над рамките:

— И престани да дрънкаш така, докато правим секс, Касандра — продължи той. — За мен е напълно ненужно, сто пъти ти казах.

— Млъквай, шибан идиот — изръмжа тя, стана от леглото и се скри в банята.

Съобщението в телефона на Томи Янсон представляваше имейл с прикачен файл, автоматично генериран от Европол. Текстът и информацията бяха сухи. Томи прочете, че номерът на паспорта и личният номер на името на Софи Бринкман, обявена за международно издирване, са минали паспортен контрол на „Арланда“ преди около час.

Пътуването с кола от предградието до полицейското управление в центъра на Стокхолм обикновено отнемаше двайсет и пет минути. Томи можеше да вземе разстоянието и за четвърт час, ако включеше сирената и караше в автобусните ленти, поне където имаше такива.

Томи набра номера на онзи задник Еди Буман. Еди вдигна на втория сигнал.

— Чакай ме пред управлението, идвам до петнайсет минути.

— Къде ще ходим? — изпъшка Еди.

— Не е твоя работа.

Томи затвори, влезе в платното за автобуси и натисна газта.

Еди Буман… Трийсетина годишно полицайче, което работеше като инспектор на етажа на Томи. По-рано Еди беше в друг отдел, но Томи го вербува в Криминална полиция. Само дето Еди не беше поставен в екипа на Томи, за да разследва. Беше поставен там, за да прави каквото му нареди Томи. Защото Томи го държеше със страшен компромат.

Еди го чакаше под палещото слънце пред полицейското управление на Кунгсхолмен. Метър и осемдесет висок, широкоплещест, късо подстриган. Настани се на предната седалка. Лъхаше на одеколон.

— Миришеш като френска курва, Еди — изръмжа Томи. — Носиш ли колта, който ти дадох? — продължи.

— Да, долу на паркинга е, в жабката… в колата — заекна Еди с тих глас.

Колт , непроследим полуавтоматичен пистолет, който Томи беше уредил миналата година от един албанец, който въртеше нощен клуб в центъра. От него купи и паспорт. Полезно, ако нещо се прецака.

— Зареден?

— Да… — промърмори Еди.

Томи долови неохота в погледа му.

Предавател в автомобила на Томи отвори желязната порта и двамата потънаха в мрака на полицейския паркинг.

— Трябва да намерим една жена — започна Томи. — Ще я хванем и ще я отведем в гората. Ясно?