Александр Содерберг - Добрият вълк

Тя се вгледа в чертите на Томи. Той беше вдигнал вежди, изглеждаше изненадан. Това беше постановка. Всичко казано му беше известно.

— Синът ми беше прегазен от хората на Гунила, докато се опитваха да го отвлекат, за да притиснат мен. Счупиха му гърба и го приковаха към инвалиден стол.

Томи се направи на шокиран.

— Дявол да го вземе… — прошепна.

— Същевременно Гунила и екипът й бяха близо до успех в опита да притиснат Хектор за пари, а в замяна на това Хектор щеше да може да действа свободно в Стокхолм под тяхната полицейска защита. Предаването на парите между Хектор и Гунила трябваше да стане в един ресторант във „Васастан“ — „Трастен“.

Кисело изражение на лицето на Томи.

— Но не мина по план — продължи тя. — В ресторанта избухна престрелка. Хектор избяга.

Томи присви очи.

— Имаше един полицай в екипа на Гунила — продължи Софи. — Той не беше включен в схемата. Вместо това го бяха пратили да извършва задачите им, като си мисли, че наистина разследват Гусман.

Тя спря, погледна Томи в очите, не отмести своите.

— Казваше се Ларш Винге — продума накрая.

Томи отвърна на погледа й с празен израз.

— Разбирате ли накъде бия? — попита тя.

Той се вторачи в нея, сви рамене; почти незабележима усмивка; презрението се върна.

— С времето Ларш Винге осъзна, че нещо не е както трябва. Той започна тайно да разследва собствения си шеф, Гунила. Наблюдението и подслушването, които Гунила беше насочила към мен, сега се обърнаха към нея. Картината започна да му се избистря. Гунила и групата й крадяха пари. Той се свърза с вас. Томи Янсон, началник на неговия началник. Честен и отдаден на професията полицай от старата школа. Даде ви всички доказателства, които беше успял да събере… Вярваше ви.

Томи показа равнодушие, хвърли един поглед на часовника си.

— Ларш Винге ви даде една чанта. Материалите в нея изобличаваха дългогодишните деяния на старата ви приятелка и колежка Гунила. Вие се изненадахте искрено, не знаехте нищо за това, не бяхте усетили нищо, дори не ви беше хрумвало… Може би дори сте се почувствали малко глупаво, Томи? Измамен?

Лицето му внезапно помръкна, зачеса се стръвно по бузата, докато го заболя, после и по брадичката.

— Оказахте се пред дилема. Съпругата ви, Моника, болна от АЛС. Влошаваше се бързо. Изведнъж се появи възможност да се доберете до пари. Големи пари. Може би с тях щяхте да успеете да я спасите?

Ръцете — сключени на гърдите на Томи.

— Вие направихте избора, Томи. В онзи момент взехте решение животът ви да поеме по нов път.

Погледът му взе да шари.

— Може би с Гунила сте отишли заедно в дома на Ларш Винге, може би тя е пристигнала, когато вие вече сте били там, или пък обратното. Не знам какво точно е станало в онзи апартамент. Но знам, че вие застреляхте и двамата в дома на Ларш Винге. И се погрижихте да изглежда като разчистване на сметки. Ларш Винге убил шефката си и после се самоубил.

Ръцете на гърдите се бяха стегнали малко.

— Приключихте ли? — попита той.

— Вие се докопахте до голяма част от парите, събрани от Гунила през годините — продължи Софи спокойно. — От чуждестранни и сравнително сигурни сметки прехвърлихте много от тях за себе си, но още по-големи суми дарихте за изследвания на АЛС, на отделни институти и учени. Но нищо не можа да спаси съпругата ви. И същевременно вие направихте всичко по силите си да предпазите себе си. И всички, които биха могли да ви разкрият, бяха убити…

Тишина в малката стая за разпити.

Томи беше изваден от равновесие. Тя го виждаше, въпреки опитите му да го скрие. Той отпусна скръстените си ръце върху подлакътниците на стола. Не изглеждаше естествено. Но той остана така, бързо посочи вратата.

— Навън ли са сега? Колегите? Чакат с нетърпение да се нахвърлят на едно старо ченге и да го разкъсат на парчета… — Той се помъчи да се усмихне. Не се получи.

— Навън няма никого, сами сме, Томи — отвърна тя.

Скръстените ръце се върнаха пред гърдите му.

— Какво искаш? — прошепна той; слюнка в ъгълчето на устата.

Софи почака няколко секунди, преди да отговори:

— Искам да намерите Хектор Гусман и Арон Гайслер. Направете го като полицай, помолете за международна помощ, направете го както трябва.

Томи я изгледа. Беше изненадан.

— И ако ги намеря?

— Вкарайте ги в затвора.

— Само това?

— Имате си разследване, довършете го. Приемете овациите и си продължете живота.

— Нямам доказателства срещу Гусман, не и достатъчни.