Александр Содерберг - Добрият вълк

— Моето момче — отговори Кони. — Иска да си изкара стажа в Криминална, да участва в разследвания на убийства, или пък в Техническия, но тогава само в огледи на местопрестъпления.

— Това момче знае какво иска. — Томи сдъвка залъка си и вдиша сутрешния въздух.

— Е, можеш ли да ми помогнеш с това, Томи?

— Криминална никога не взима ученици. Нито пък Техническият, доколкото знам.

— Но на теб не ти пука за тези неща, нали Томи Янсон?

— Вярно е.

— Тук съм още няколко часа, после излизам в почивка — продължи Кони. — Ще оставя кабинета си отключен. Ако искаш?

— Окей, ще видя какво мога да направя със стажа на момчето ти.

— Не е достатъчно.

— Ще се погрижа — поправи се Томи.

— Благодаря — отвърна Кони Клинг.

— Но искам да продължиш да ми помагаш, Кони.

— С какво?

— Със следенето на пасажерите, ако намеря каквото търся.

— Окей…

Томи затвори. Лапаше големи залъци, дишаше през носа.

Движението беше спокойно, когато в ранната сутрин Томи Янсон излезе на Е4 в северна посока. Отиде до кабинета на Кони Клинг, вратата беше открехната, щорите спуснати.

На бюрото в спретнати купчинки бяха подредени документи. За секунда погледът на Томи падна върху снимка в рамка — пъпчивият син на Кони с оглупял от тийнейджърските хормони поглед. Пълен нещастник.

Той взе да рови из книжата, накрая намери каквото търсеше. Извади списъците на пътниците и ги снима един по един с телефона си.

В кабинета в избата в собствения си дом Томи прочете списъците. Четири полета, близо шестстотин имена — малки имена, фамилии и номера на паспорти. Беше напрягащо. Не откри нищо, което да изпъква сред другите. Зае се с монотонната работа да пуска в регистъра номерата на паспортите на всяка една жена от списъците. Всички изглеждаха редовни… освен един, базата данни не го откриваше… Номерът беше сгрешен, не съответстваше на името…

Изпълни го вълнение, това вече му харесваше. Точно това — да бъде умно ченге, да успява…

Томи изпрати номера като есемес до Кони Клинг.

Проследи го, моето момиче.

Той се облегна назад на стола и сплете пръсти на тила си. Къде е отишла, по дяволите?

Томи се обърна към лавицата, прокара пръст по гърбовете на папките, пъхна показалец над тази на Майлс, издърпа я.

Препрочете всичко още веднъж, вече не помнеше за кой ли път.

Майлс Ингмаршон. Мързеливо и посредствено ченге, което прекара основна част от кариерата си зад бюро в Икономически престъпления. Но Майлс и Софи бяха събрали изключително сериозни материали за Томи. А това не може да стане къде да е и как да е. Значи, имаха достъп до специализирани бази данни…

Той обърна страницата. Само суха информация, нищо интересно, Томи затвори папката с трясък.

Докато се качваше по тясното стълбище, телефонът му изпиука. Съобщение от Кони Клинг.

Франкфурт , пишеше на дисплея.

Нищо в информацията за нея и Майлс не ги свързваше с Франкфурт и изобщо с Германия, в това беше сигурен. Може би се бе озовала там случайно. Томи претегли телефона в ръка. Възможно скривалище, защо не? Той продължи нагоре по стълбите. Нещо му хрумна. Отново се спря. Някаква смътна идея. Майлс…

Томи се обърна и се върна в избата… пак.

Извади папката на Майлс… пак.

Томи четеше. Търсеше информацията, около която се въртеше неоформената му мисъл… Натъкна се на текст, който привлече вниманието му…

Майлс Ингмаршон е минал полицейското си образование над трийсетгодишна възраст… С какво се е занимавал дотогава? Томи се замисли, устните му се движеха беззвучно. Нещо си проправяше път до повърхността на съзнанието му. Какво му беше казал Майлс преди много време?

Дипломат… да, дипломат към Външно.

Това беше изненадало Томи… Защо му е на един дипломат да става ченге?

Мислите продължиха да се носят из ума на Томи.

Цялото семейство на Майлс Ингмаршон били дипломати от кариерата, така му беше разправил Майлс… дядото, бащата, братът, съпругата на брата… самият Майлс.

Дипломати, това изобщо работа ли е, дяволите да ги вземат? Седят си във Външно министерство или по посолствата, пият питиета и… Там имаха достъп до бази данни, разузнавателна информация, всичко! Естествено, Майлс се беше намърдал в някое посолство.

Франкфурт — там, разбира се, няма посолства. Значи, от там тя е продължила пътя си. Накъде?

Той се обади на Кони.

— Във Франкфурт ли свършва информацията за нея?