Александр Содерберг - Добрият вълк

Майлс затвори списанието.

— Не — съгласи се. — Не това я тревожи.

— Тогава е заради Алберт?

— Да — потвърди Майлс. — Заради Алберт е.

Още при пристигането в Прага Майлс и Сана незабавно се сближиха с Алберт. Младо момче, приковано на количка, целият му живот се беше преобърнал с главата надолу. Бяха го отвлекли, заплашвали, беше преживял повече гадости, отколкото би могъл да изтърпи. Майлс и Сана осъзнаха, че могат да направят нещо за него. Намесиха се, започнаха да играят важна роля. Отделяха му време, обсъждаха образованието му, учеха заедно. Отношенията им бяха съвсем естествени. Те намериха начин да създадат нещо като нормалност в ежедневието му. Софи не казваше нищо. Майлс и Сана разбираха, че чувствата й са противоречиви. Отчасти признателност за онова, което правеха за Алберт, но също и известна ревност, че тя не участваше, че не можеше да се справи сама, собствената му майка. Алберт подхранваше угризенията й непрекъснато.

— Е? — настоя Сана.

— Според мен тя усеща, че действителността я застига. Колкото по-отблизо дишаме във врата на Томи и Хектор, толкова повече приближава моментът, в който тя трябва да признае на Алберт истината за Йенс и Лотар.

Сана изгаси лампата в банята с дясната ръка, направи няколкото крачки до леглото, прескочи Майлс, за да стигне своята половина. Както винаги, ухаеше на лятна поляна.

— А той как ли ще го приеме? — попита тя и придърпа завивката.

— Зле — отвърна Майлс. — Като всички нас.

— Ние ще трябва да му помогнем. Тя няма да може.

— Трябва да помогнем и на двама им — поправи я той.

— Защо просто не му каже истината?

— Защото не може.

— Защо?

— Това е големият въпрос.

Сана се завъртя настрани, погледът й се зарея из стаята.

— Приятно ми е да го виждам толкова весел и жизнерадостен — промълви.

Майлс остави списанието.

Сана се притисна до него.

— И на мен — рече той.

Голите и мъртвите. Посещаваха Томи нощем, говореха му. Никога не разбираше думите им. Тази нощ също не направи изключение. Всички дойдоха. Колегите, които уби. Лутаха се из стаята, говореха и нарушаваха съня му. В три часа вече беше напълно разсънен и зяпаше в тавана.

Томи слезе гол по стълбите към дневната. Скротумът му — по-дълъг от пенис. Винаги е бил така.

На долния етаж — тихо като в гробница, чисто като в болница. Моника би се гордяла…

Тя го изгледа от снимката на бюрото, когато той мина покрай нея. Семейната фотография. Онази в златната рамка, която им направи професионален фотограф в студио. Моника, Томи и момичетата, Ванеса и Емели. Преди много години. Томи по-слаб, по-млад, с по-ясен поглед… изправен гръб, скъпа риза под скъпия пуловер. Момичетата щастливи, Моника грейнала като слънце… През зимата Моника се самоуби до кухненската маса. Дъщерите живееха на север при леля си и онзи кръгъл идиот, мъжа й. Томи нямаше никакъв контакт с тях, освен че им прати пари за Коледа и рождените дни. Те така и не му се обадиха. Липсваха му ужасно; въпреки способността му да не чувства нищо.

Той взе куфарчето си от антрето. Още едно стълбище надолу, под нивото на земята; до избата имаше заключена врата. Томи извади верижката, която винаги носеше около шията си. На нея висеше ключ. Отключи и влезе, запали голата крушка, която висеше от тавана. Бледа светлина огря тесния кабинет.

Рафтове по стените, превити под тежестта на папките . Компютър с директна връзка с всички полицейски сървъри. Принтер, шредер, копирна машина. Сивият шкаф за документи , сбутан в единия ъгъл. Но въпреки изобилието от предмети в малкото пространство — тук също безупречна чистота.

Изкуствената кожа — студена под голата му кожа, когато седна на офис стола.

Папките… две от тях изпъкваха, на Софи Бринкман и Майлс Ингмаршон. Пълни с цялата информация, с която разполагаше за тях… Близки и далечни роднини, приятели, предишни работи, предишни жилища, характер, особености, всичко, което може да му хрумне на човек, старателно събрано в търсене на най-малък намек къде може да се крият.

Шкафът за документи…

И там информация. Но тя се отнасяше единствено за ченгета, които би могъл да използва. Всичките — побойници от различни части на страната. Там Томи беше открил и онзи задник Еди Буман. Беше ги проверил до един. Най-често не изникваше нищо — малко изневери, малко дрога, малко финансови гадории и доста насилие, нищо впечатляващо. Но Еди Буман… Томи беше разкрил убийство. Това вече беше нещо.