Александр Содерберг - Добрият вълк

Ралф ги гледаше, очите му проблясваха.

Биваше го, помисли си Хектор, и беше извратен… Манипулация. Какво оръжие. Хектор вече не го притежаваше и това го правеше уязвим. Затова сега се озова в такова положение. За миг, кратък объркан миг, изпита едва ли не благодарност за това. Не за ситуацията, а задето вече не той е чудовището. Но тази мисъл беше мимолетна. Върна се в действителността.

Софи… Тя стоеше срещу него, навела глава, объркана и шокирана. Напълно изцедена; сякаш съвсем скоро щеше да се предаде.

Пристигна кортеж от пет автомобила и спря зад Ралф.

— Давам ти няколко дни да си помислиш. И после ми се обади. — Все едно отправяше най-обикновено бизнес предложение.

Ралф и хората му са качиха в колите и си отидоха.

Хектор се обърна и тръгна към къщата.

Другите не помръднаха.

Еди Буман се беше съживил. Йенс се смая от силата му, волята, енергията. Момчето беше напълно смазано. Пребито и нарязано, загубило много кръв, с висока температура и счупени кости. Но в него гореше сила. Първична сила. Еди щеше да продължи напред, щеше да изпълни онова, за което бе дошъл, и никой нямаше да го спре.

Престрелката приключи. Събитията придобиха нов обрат, когато Софи и Каролине се появиха до Хектор и Ралф Ханке. Ралф изчезна…

Йенс се опитваше да разбере, но не му остана време за размисъл, като видя, че Арон и трима мъже бавно се придвижват към замъка от запад. Но кого нападаха? Нали битката свърши… Игнасио умря, Ралф си отиде. Оставаха само Хектор и хората му… и Софи и Каролине.

— Какво мислиш? — попита Йенс.

Еди погледна.

— Ще нападнат, движат се по такъв начин — потвърди той.

— Объркали ли са се нещо? Да не би да не са разбрали, че битката приключи?

— Ние нали разбрахме?

— Да — отвърна Йенс.

— Значи и те са разбрали.

— Метеж?

— Може би — кимна Еди.

— Ще убият Софи. В момента, в който Арон я види.

Йенс подаде на Еди втория пистолет и се обърна към Лотар:

— Стой тук. Ще те извикаме, като свършим.

Йенс и Еди потънаха в храсталака, спуснаха се към къщата. Еди вървеше бавно, Йенс се съмняваше, че изобщо ще успее да стигне до имението.

Йенс видя как групичката на Арон приближава къщата и се вмъква вътре.

Излязоха на равен терен. Бързо се огледаха, но не се виждаше никой.

— Сега — прошепна Йенс и изскочи на открито, завтече се към къщата.

Стигна дотам, притисна се до стената. Еди беше бавен, още се движеше през открития терен, нямаше къде да се прикрие. Ако на някого му хрумнеше да погледне през прозореца, край с тях. Нямаше да имат никакъв шанс. Два пистолета срещу безброй автомати… Йенс се опита да пропъди пораженческите мисли. Еди се добра до него, едва дишаше, облегна гръб на стената и се свлече до седнало положение.

— Ще се справиш ли?

Еди не отговори, въздъхна дълбоко, вдигна ръка. Йенс я пое и му помогна да се изправи на крака. Вмъкнаха се в къщата, минаха през избата, стигнаха до врата. Йенс я открехна предпазливо. Стълбище. Далечни гласове. Тихи стъпки над главите им… Ослушаха се. Йенс отвори друга врата. Погледът му се плъзна из някакъв вестибюл. Нямаше никого. Установиха, че звуците идват откъм стая от другата страна на вестибюла. Еди се прокрадна първи по лъскавия мраморен под. Приклекна до двойната врата. Йенс чу гласа на Арон отвътре. Едновременно безпристрастен и обиден. Като че ли държеше реч. От време на време Хектор отговаряше — отегчено и с неприязън. Йенс надзърна през ключалката. Двама мъже държаха Софи и Каролине, насочили пистолети към главите им. Арон пред тях, Хектор, Лешек и Соня наредени в редица срещу Арон. Четвъртият от групичката на Арон не се виждаше. В момента разговаряха. Но Йенс знаеше, че така няма да стигнат доникъде. Приказваше се за несправедливости. Клането скоро щеше да започне. И щеше да свърши бързо.

Той се премести, даде на Еди да погледне.

Еди надзърна, прошепна две думи. Първо жените.

Йенс кимна.

Гласовете се повишиха. Соня звучеше възмутено. Протестираше. Добре разбираше, че всеки момент ще умре.

Йенс хвана бравата. Сърцето му се беше качило в гърлото. Страхуваше се. Имаше само една възможност, един шанс. Погледна пистолета си, три пъти се увери, че предпазителят е вдигнат. Беше се вкаменил от глава до пети.

— Ще успеем — прошепна Еди спокойно. — Не се съмнявам. Не се колебай, първо Каролине и Софи, после другите с оръжията… четвъртият сигурно е вдясно, аз ще се погрижа за него. Накрая Хектор и неговата банда. Имаме достатъчно муниции. — Еди вдигна пистолета. — Стреляй, за да убиваш… Окей?