Александр Содерберг - Добрият вълк

Йенс помогна на Лотар. Лицето, което видяха, беше жестоко изтерзано. Порязвания, засъхнала кръв, гной; бяло като лист; затворени очи.

— Боже — прошепна Лотар.

Йенс се вгледа в мъжа.

— Знам кой е — промълви.

— Какво? — изненада се Лотар.

Йенс огледа разбитото лице, пипна челото, за да провери температурата.

— Шведски полицай. Казва се Еди Буман… Той е мъжът, който заговори Софи в метрото.

— Какво прави тук?

— Добър въпрос. Трябва да го свестим.

Вдигнаха го до седнало положение, дадоха му вода, удариха му шамар, за да го събудят. Нищо не стана, повториха няколко пъти. Лотар му наля вода в гърлото. Еди се закашля, съживи се, повърна водата, дишаше тежко и на тласъци, погледна Йенс, после Лотар. Присви очи.

— Как се чувстваш? — Йенс го потупа силно по бузата.

Очите на Еди се фокусираха, той ги присви срещу Йенс.

— Ти?!

— Би ли ми казал какво правиш тук?

Еди се опита да си събере мислите. Огледа се из джунглата.

— Къде са мъжете? — попита пресипнало.

— Какви мъже? — не го разбра Йенс.

— Арон и другите. Хората на Хектор…

— Къде ги видя?

— Проследих ги от летището, тук някъде са.

В тихото утро някъде в далечината проехтяха бездушните, оглушителни звуци от автоматични бързострелни оръжия. Първо няколко неравномерни залпа, сякаш никой още не можеше да реши какво ще представлява тази битка. След това се засилиха, последва ги жесток и агресивен огън.

Арон и Леви лежаха по корем, гледаха замъка на Игнасио. Арон с бинокъл, Леви през мерника на оръжието. Около къщата се движеха само няколко души, един-двама пазачи патрулираха из района. Няколко прозореца светеха, също и около басейна и големия гараж.

Кинг дойде и седна зад тях.

— Какво ще правим? — Беше безразличен, както винаги. Пиеше от водата им, все едно е негова собственост.

— Ще убиваме хора — заяви Леви.

— Много хитро — изръмжа Кинг, обърна се към Арон. — Чух, че говориш с някой, шефа ти ли?

— Тръгнали са преди час, ще нападнат от изток.

— А ние?

— От тук — отвърна Арон с бинокъла на очите.

— Кога?

Арон оглеждаше района.

— Когато аз кажа.

Кинг изпи още няколко глътки вода. С последната си изжабури устата и я изплю на земята между Арон и Леви.

— И кога ще кажеш?

Арон броеше пазачите, проверяваше пътищата за бягство.

— Ще изчакаме първата атака да мине, само ще наблюдаваме — промърмори.

— Не ми се вярва, че шефът ти е поискал това — каза Кинг и продължи да пие вода.

Арон не отговори.

— Не ми дреме какво ще правите, но ние с Виктор ще си получим каквото ни обещахте. — Кинг се оригна и се изправи.

Прекъсна ги внезапна престрелка източно от къщата. Шумът и куршумите се увеличаваха. Виждаха как излизат искри от цеви. Виждаха трасиращи патрони, виждаха преграден огън под формата на летящи ръчни гранати. Виждаха как от имението отвръщат на огъня, откъм басейна, както и от горния етаж на къщата. Към горния етаж се насочи картечница. Стаята беше напълно разбита, на всички страни се разлетяха мазилка и стъкла.

Животните в загражденията изпаднаха в паника. Зебрите галопираха безцелно в стадо. Двата жирафа стояха плътно един до друг, страхуваха се, не разбираха нищо, от време на време подтичваха, странно и тромаво. Накуцващ лъв обикаляше в кръг.

Недалеч от тях проехтя изстрел. И още един. Братята, всеки с автомат, бяха решили, че са на сафари. Жирафите се строполиха. Братята крещяха от удоволствие. Оръжията им прогърмяха отново. Зебрите умряха, лъвът умря. Братята бяха щастливи до полуда.

Арон и Леви наблюдаваха как слугите побягнаха в джунглата, няколко въоръжени пазачи също дезертираха.

— Ще приключи бързо — отбеляза Леви.

Хектор, Лешек и Соня стреляха от върха на хълма. Групата на Ралф Ханке се намираше недалеч, на левия фланг. Всички действаха бързо и без колебание.

Всичко свърши за няколко минути.

— Идва кола, приближава — съобщи Соня с бинокъла пред очите.

Говореше за Игнасио.

— Прикривай ни оттук — заръча Хектор и заслиза по склона, като леко се хлъзгаше. Лешек го следваше по петите. Бръмченето на двигателя приближаваше. Висока скорост, осемте цилиндъра даваха всичко от себе си, гумите хрущяха по чакъла.

Хектор и Лешек стигнаха равна земя и забързаха към пътя, който извеждаше от имението.

Колата на Игнасио се показа иззад ъгъла. Кадилак „Ескалейд“. Фаровете осветиха Хектор и Лешек. Хектор стоеше прав, Лешек беше приклекнал на едно коляно. Стреляха на залпове от по три куршума. Методично. Гумите, предния капак, стъклото. Улучиха шофьора в лицето. Колата зави рязко наляво, в храстите. От радиатора се вдигаше пара. Минаха няколко секунди. Вратите се отвориха с ритник. Показаха се двама мъже, започнаха да стрелят, Хектор и Лешек отвърнаха на огъня. Мъжете се строполиха до колата. Трети се измъкна отзад, опита се да бяга, куршумът на Соня го повали.