Александр Содерберг - Добрият вълк

Йенс натисна бравата. Вратата се отвори. Всички в стаята се обърнаха натам. Пистолетът тежеше в ръката на Йенс. Стреля по южноамериканеца, който държеше Софи. Първият куршум пропусна целта. Зад него се гръмна два пъти. Пистолетът на Еди. Мъжът, който държеше Каролине, падна. Йенс стреля отново; южноамериканецът се беше завъртял към него, затова го улучи в челото, главата му се пръсна. Още изстрели. Профучаха наблизо. Йенс зърна как Еди, проснат по гръб на пода, стреля в стаята зад тях. Четвъртият мъж падна там.

Арон се беше завъртял към Йенс; пушката на рамо. Йенс стреля три пъти. Арон отхвърча назад, ударен в гърдите и гърлото, мъртъв още преди да падне на земята.

Йенс преброи четири трупа, преди да се извърти, да хване Хектор на мушка, да натисне спусъка.

— Не стреляй! — изкрещя Софи, застана пред Хектор, предпази го с тяло.

Секунда-две Йенс не разбра какво става. След това свали оръжието. Странна тишина настъпи в изпълнената с дим стая.

Каролине се завтече към Еди. Той лежеше на пода, от корема му течеше кръв.

— Не — прошепна тя. — Ранен ли си?

Той поклати глава.

— Добре съм, отвори се стара рана.

Без да знае защо, тя хвана лицето му с две ръце.

— Еди — повтаряше отново и отново.

Но ситуацията се промени, когато до тях се озова Соня и насочи оръжието си към Еди. Лешек постъпи по същия начин с Йенс. Взеха им пистолетите.

— Заключи ги всичките — нареди Хектор и излезе от стаята.

Престрелката в къщата затихна почти веднага след избухването.

Лотар наблюдаваше от скривалището си сред дърветата на платото. Не виждаше нищо — никакво движение, никакви хора; нито звук. Дали бяха мъртви? Всички? Какво щеше да прави сега? Да си тръгне? В джунглата и после накъде?

Лотар прекоси поляната и се спусна към имението на Игнасио Рамирес. Стигна равния терен и се насочи към къщата. Видя проснат на земята труп и извърна поглед. Друг по-нататък, мъртъв, с отпуснато лице. Лотар забърза стъпка, като не вдигаше очи от земята. Погледна чак когато доближи къщата. На петдесетина метра стоеше мъж, насочил пушка към него. Лотар се вцепени, вдигна ръце, идваше му да се свие на кълбо…

— Името ти Лотар Тидеман ли е? — попита мъжът на немски с източноевропейски акцент.

— Да — заекна Лотар.

Мъжът веднага свали оръжието, видимо се успокои.

— Аз съм Лешек Смяли, работя за баща ти.

— Какво стана с другите? Софи, Йенс… Еди? — едва промълви Лотар.

— Тук са, нищо им няма.

— Искам да ги видя.

— Да, ще ги видиш, но първо трябва да дойдеш с мен.

Хектор се беше оттеглил в една италианска градина зад къщата; намери каменна пейка и се отпусна на нея. Малки квадратни езерца с ромоляща вода, тучна зеленина и бели мраморни статуи тук-там.

Боже мили, прошепна той. Никога преди не беше изричал тези думи по този начин. А сега го стори… Не знаеше какво да прави.

Градината приличаше на манастира в Тоскана. Само дето беше в имението на колумбийски наркобарон. Енергията беше съвсем различна, диаметрално противоположна. Това му подсказваше нещо. Искаше му се брат Роберто да е до него. Искаше да му задава въпроси, да разговаря с него. Искаше да му се помогне. Но помощ не идваше отникъде…

Приближаваха стъпки, Лешек дойде по няколко стъпала.

— Не сега, Лешек — отпрати го Хектор.

— Имаш посетител — не му обърна внимание полякът.

Странно изречение в този момент и на това място.

— Здравей, Хектор.

Гласът беше мъжки, но млад.

Лотар стоеше зад Лешек. Хектор погледна сина си. Висок за възрастта си.

— Как си? — Въпросът просто изскочи от устата му, безсмислен и не на място. Но Лотар все пак отговори:

— Не знам.

Хектор му махна леко с ръка.

— Моля те, приближи се.

Лотар се подчини, направи няколко крачки към Хектор. Носеше джинси, маратонки, тениска с яка. Гърбът му беше изправен… държеше се на разстояние. Хектор искаше да протегне ръка, да го докосне.

Лотар посочи с палец през рамо.

— Там лежат трупове.

Хектор не отговори. Лотар изведнъж доби уплашен вид; овладян, но уплашен.

— Как се озова тук?

— С Йенс… в самолета на Ханке. Взеха ни от Стокхолм. Оставиха другите в Мюнхен. После ни доведоха тук.

— Другите… един от тях Алберт Бринкман ли беше? — попита Хектор.

— Да. Къде е Йенс в момента?

— Вътре. — Хектор кимна по посока на къщата.

— Софи? Еди? И онази жена, Каролине?

— Всички са там. Добре са.

— Какво ще правите с убитите?

— Ще ги заровим.

Лотар помисли върху отговора му, озърна се. Замъкът се извисяваше над него.