Александр Содерберг - Добрият вълк

Игнасио Рамирес изпълзя от разбитата кола, падна на земята, изправи се, запрепъва се с официалните си обувки. Беше прострелян в рамото, парче от разбитата ключица стърчеше през окървавената бяла риза. Изглежда, не забелязваше раната си, държеше пистолет, гледаше неразбиращо Хектор и Лешек. Обърна се към изоставения си замък.

— Никой няма да ти помогне. Съвсем сам си — проговори Хектор.

Игнасио засъска проклятия по посока на Хектор. Бяха несвързани и неясни, ставаше дума за някаква коза и за майката на Хектор.

— Къде си тръгнал? — попита Хектор.

Онзи спря. Смесица от омраза, страх и объркване на лицето на Игнасио Рамирес, когато доближи пистолета до главата си. Но вместо да натисне спусъка, той просто остана в тази поза и продължи да отстъпва към огромната къща, все едно е взел сам себе си за заложник.

— Игнасио? — извика Хектор след него.

Мъжът спря, обърна се, все така с пистолета до слепоочието.

— Какво правиш?

Игнасио Рамирес представляваше озадачаваща гледка.

— Искам да се спазарим — отвърна.

— Нима разполагаш с нещо за пазарене, Игнасио?

Патова ситуация. Игнасио свали пистолета, отпусна ръка. Огледа се, може би в последен опит да види, че помощта идва. Но нямаше кой да му помогне.

— Искам да преговаряме — повтори.

Хектор сведе очи, но не пускаше автомата. Изведнъж му прилоша, трябваше да седне.

Ралф Ханке дойде пеш при тях; мека шапка на главата, все едно беше тръгнал на лов за едър дивеч… както си и беше. Твърде голям пищов в ръката, осем тежковъоръжени мъже зад гърба му.

— Какво се мотаете? — попита той, вдигна уродливия си пистолет и застреля Игнасио с два куршума — един в здравото рамо и един в гърлото. Чу се страхотен трясък. Тялото на Игнасио падна на земята, ръка на шията, кръвта шуртеше през пръстите. Той изгъргори и издъхна.

Ралф изгледа Хектор невъзмутимо.

— Окей. Игнасио е мъртъв, Кристиан е в безопасност. Мисията изпълнена.

— Ами Лотар? — попита Хектор.

Мъжете зад Ралф вдигнаха автоматите.

— Ако обичате, пуснете оръжията — поиска Ралф. — И помолете Соня Ализадех да слезе при нас.

— Няма — сряза го Хектор.

Ралф се обърна към хората си, преброи на висок глас до осем, посочи себе си и каза девет .

— А със Соня вие ставате трима — добави.

— Имахме уговорка — изръмжа Хектор.

— Вярно е. — Ралф посочи Игнасио, чиято кръв бавно изтичаше пред краката им. — И мина добре, нали така?

Хектор се опитваше да разбере ситуацията. Лешек беше с него. Соня — горе. Може би щяха да преживеят първите четири-пет секунди от престрелката.

— Къде е Лотар? — повтори.

— Няма значение, Хектор, сега няма какво да мислиш за Лотар.

Хектор усещаше, че Ралф се наслаждава на властта си над положението. Беше му приятно да командва парада, да е всемогъщ. Пълна противоположност на човека, когото Хектор срещна в автобуса в Стокхолм и яхтата в Балтийско море. Хектор се беше оставил да го измамят. Чисто и просто.

— Кажи на Соня да дойде… и свалете оръжията. Иначе ще наредя на хората си да открият огън — предупреди го Ралф спокойно.

Хектор пусна пистолета си на земята. Лешек го последва. Соня слезе по склона.

Ралф кимна.

— Добре. — Изгледа Хектор. — Ти си такова нищожество…

Четирима души се показаха зад Ралф и групичката му. Хектор видя Софи… също и Каролине. Двама от хората на Ханке. Без да се обръща, Ралф посочи към тях.

— Софи Бринкман. Тя е твоята ахилесова пета, Хектор. Не парите, не семейството, не властта, нито твоята организация… Тя… Така е още от първата ви среща. Сам не го знаеше… Но аз го знаех. И отново се уверих на яхтата, когато се хвана на всичко, което ти казах за нея…

Очите на Хектор и на Софи се срещнаха. Най-големите му страхове се потвърждаваха.

— Пусни я — промълви Хектор.

Ралф се завъртя, изгледа Софи, поклати глава.

— Нищо няма да й се случи. Нито на сина ти Лотар.

Ралф обожаваше този момент, Хектор го усещаше. Щеше да завърши зле… Ужасно зле.

— Нито на Алберт! Алберт Бринкман! — продължи Ралф.

Софи сведе очи.

Ралф застана така, че да вижда и Софи, и Хектор.

— Алберт Бринкман е при мен в Мюнхен заедно с Михаил Асмаров. Също и другите ви приятели. Грижат се за тях. Всички ще бъдат добре.

Ралф направи театрална пауза, погледна Софи, после Хектор. Харесваше му да наблюдава реакциите им…

— Единственото условие е ти, Хектор, да дойдеш при мен. Сам. Правим размяна. Алберт отива при майка си, ти оставаш при мен…