Мэтью Кляйн - Рестарт

— Ако някой потиска в себе си своите пориви настоява тя, — прави ли го това лош? Ако никога не им позволява да се проявят…?

— Не знам признавам аз.

— Такъв беше Чарлз. В него имаше друг, когото той държеше под ключ. Но един ден онзи човек се появи в живота ни. И унищожи моя съпруг.

— Кой направи това?

— Знаете за кого говоря. Защо се преструвате, че нямате представа? Човекът, който знаеше какво има в сърцето на Чарлз. Знаеше тайната му. И му даде онова, за което той жадуваше. Защото така постъпва той… дава на хората нещата, които те искат най-много.

— Вземете си ги — качвам аз и й подавам снимките.

— Погледнете следващата.

— Не искам.

— Моля ви — настоява тя.

Поглеждам следващата снимка. Виждам през парата в банята оплешивяващ човек на средна възраст да целува голия гръден кош на момченце.

— Това е Чарлз — обяснява ми тя. Нямам никакво съмнение кой на снимката е той. Онзи, дето не е на десет години. — Това беше в края. След като се сдобиха със снимките, той беше в ръцете им. И Чарлз трябваше да прави, каквото му кажат.

— И какво беше то?

— Да подготви нещата.

— Да ги подготви…?

— За вас, господин Тейн. Беше му наредено да подготви нещата за вас.

В този момент, докато стоим в тази сауна, ми хрумва мисълта, че жената до мен е абсолютно изкукуригала. Което би обяснило много неща. Изплашените погледи. Резетата на вратата. Бележката, която мушна в ръката ми.

Изведнъж всички съмнения в мен изчезват. Знам със сигурност. Луда е.

— Сега трябва да си тръгна, госпожо Адамс — казвам аз кротко и й подавам обратно снимките. Този път тя ги приема.

— Щеше да се предаде — уверява ме. — Говорихме по този въпрос една нощ в спалнята. Смятахме, че сме сами. Решихме го. Чарлз щеше да разкаже на полицията. Щеше да им каже всичко. За снимките… За дадените му пари… За… Тя спира за момент. — За онзи човек. Щеше да им разкаже всичко каквото знаеше за него.

— Направи ли го?

— Не. Онзи разбра. И ни наказа.

— Наказа ви?

Той чува всичко. Знае мислите ви. Знае тайните ви. Той е сатаната.

— Убил е съпруга ви — напомням й аз.

— Не — възразява тя, — не уби Чарлз. Или поне не веднага. Той не постъпва така. Първо те кара да страдаш. — Жената ме поглежда в очите. Изглежда много тъжна и много стара. — Нали видяхте снимките пояснява ми тя. — На дъщеря ми?

— Дъщеря ви… — започвам аз и спирам.

Спирам, защото в този момент си спомням какво ми каза Джоан Легет в първия ден от пристигането ми в „Тао Софтуер“, когато я попитах за Чарлз Адамс. Имаше лична семейна трагедия, каза ми тя тогава. Не я попитах какво значи това, но сега нещо в главата ми прещраква, защото нещата си идват на мястото: смълчаната къща, тъмната дневна, празната спалня, отсъствието на детски крачки, липсата на детски смях.

— Бях я оставила на Чарлз… малката ми дъщеричка. Беше вечерта. Само за час. Когато се прибрах, заварих Чарлз на дивана. В несвяст…

— Какво се случи с нея? — питам, но очаквам ужасния отговор.

— Може би е бил пиян, може да се е надрусал. А може да са му направили нещо да заспи. Защото той ги умее тези неща, нали се сещате? Намерих я тук.

— Къде?

— Тук — повтаря тя. Обръща се към ваната, която вече почти прелива. — Влезли са у дома и са я взели. Донесли са я тук. Държали са я под вода, докато се удави. Беше посиняла, когато я намерих. Това е нещото, което никога, никога няма да забравя… колко синя беше тя. И че очите й бяха отворени. Сякаш ме е търсила с поглед. Но не е могла да ме намери. Беше толкова синя. Толкова синя…

Не си спомням да съм избягал от дома й.

Но трябва да съм избягал. Дали съм се сбогувал, или просто съм отворил със сила вратата и съм побягнал… това не знам.

Едва когато съм вече в колата и шофирам с крак, натиснал докрай газта, едва тогава забелязвам къде се намирам и колко бързо карам. Прекалено бързо спидометърът докосва 80, а се намирам в зона до 55 км в час, така че натискам педала на спирачките и продължавам с темпото на трафика, минавайки покрай закусвални „Макдоналдс“, аптеки „Уолгрийнс“ и ресторанти „Макарони грил“.

Луда е, естествено, сега разбирам това съвсем ясно. Съпругът й е бил педофил, изнудван от руски мафиот.

Жена му е знаела за мен. Знаела е за Джим Тейн. Това е несъмнено. Била е обсебена от мен… прочела е за мен някъде, проучила ме е онлайн, открила е тайната ми. Знаеше за Коул и за случилото се онази нощ в банята. Може би е прочела във вестниците онези дивотии, които излязоха, когато областният прокурор оттегли обвиненията срещу мен. Или пък е научила през мрежата за сплетни. Технологическата общност е малка, а хората говорят и аз знам със сигурност, че още се коментира шепнешком какво се е случило онази нощ. Синът му се удавил, шепнат си клюкарите, когато вляза в някоя стая, и си мислят, че не мога да ги чуя. Бил се надрусал и синът му се удавил.