Мэтью Кляйн - Рестарт

— Но защо? — питам аз, обхванат от нарастващо възмущение. — Защо го е направил? С каква цел?

— Цел? — Примижава. — Не мисля, че е преследвал някаква цел. Не е имало никаква цел. — Изчаква да осмисля думите му. След това продължава: — Това бил краят на Боб Калахан, разбира се. Превърнал се в човешка развалина. Преминал в нелегалност… като истински престъпник, като хората, които преди това преследвал. Но го открили. Отнело им само три седмици. Този Гул Гедроеян — решихме да го наричаме с това име притежава голяма част от полицията там, в Калифорния. Така че знаел точно къде да намери Калахан.

— Притежавал полицията?

— Да, сър. И някои от областните прокурори. Както и доста от съдиите.

— Но как някой може да „купи“ полицията?

— Защо питате? Ще пазарувате ли?

— Любопитен съм… — отговарям аз — на интелектуално ниво.

— На интелектуално ниво? — повтаря думите ми той и ме кара да се чувствам така, сякаш нося на носа си пенсне и съм облечен в кадифен смокинг. — Не е много трудно. Плащате на някого пари, които не му се полагат. Или му давате нещо незаконно. Подарък. Приеме ли го, ваш е. — Гледа ме продължително. Звучи ли ви този подход познато, господин Тейн?

Черният мерцедес, купен преди някакви си два часа с пари, които определено не ми се полагат пари, които са ми подарък — ми намига под слънцето. Изглежда голям, черен и очевиден. Изпитвам неудържимото желание да отклоня вниманието на агент Мичъл, да го подлъжа да погледне през рамото си, а аз да скоча в колата, да изключа от скорост и да я оставя тихо да се изниже надолу по алеята, далече от погледа му.

Мичъл обаче продължава:

— Питам, защото смятам, че точно това се е случило с предшественика ви в „Тао Софтуер“.

— Моят предшественик? — питам аз, неспособен да скрия облекчението си: — Чарлз Адамс ли имате предвид?

— Да. Чарлз Адамс явно с познавал Гул Гедросян. Познавал го е доста добре.

Сега си спомням какво ми бе разказала Джоан Легет на първия ден от пристигането ми в „Тао“ — как Чарлз Адамс имал странни срещи с вдъхващи страх хора. Как се връщал в „Тао Софтуер“ наранен и изплашен, как се заключвал в офиса си и се криел там, отказвайки да се покаже с часове наред. Тази история ми бе прозвучала познато още първия път. Защото звучеше като нещо, което можеше да бъде свързано със собственото ми минало. От лошите ми дни…

Агент Мичъл обаче не е свършил:

— Според мен може да се каже, че Чарлз Адамс и Гул Гедросян са били бизнес партньори… в известен смисъл. — Пауза. И ето я най-сетне истинската причина да дойде тук:

— Познавате ли лично Гул Гедросян господин Тейн?

— Аз ли? — изненадва ме въпросът. — Да го познавам? Не, разбира се, не!

— А свързвал ли се е с вас някога?

— Не.

— А обаждал ли ви се е от негово име някой от съдружниците му?

— Не.

Известно ли ви е по някакъв начин Гул Гедросян да е забъркан по какъвто и да е било начин с вашата компания? Забелязвали ли сте някакви признаци в това отношение?

Признаци…? — объркано повтарям аз.

Когато споменава тази дума, се сещам, че съм виждал „някакви“ признаци. Четири милиона на брой, за да бъдем съвсем конкретни. Доларови признаци. Липсващи до един от банковата сметка на „Тао Софтуер“. Два милиона, от които се намират в момента в моята сметка. Мисля си за парите на тавана в Санибел, за пикаещия в ръждясалата тоалетна руснак и за тайнствените партньори на Тад Билъпс.

— He — отричам аз. Не съм забелязвал никакви признаци.

— Сигурен ли сте?

По челото ми избиват капки пот.

— Напълно.

— Господин Тейн, искам внимателно да чуете следващите ми думи.

За момент се изплашвам, че ще ми прочете правата. И ще каже: „Господин Тейн, чуйте внимателно какво ще ви кажа. Имате право да запазите мълчание. Всичко, което кажете или направите, ще бъде използвано срещу вас в съда“.

Но не казва това. Казва нещо много по-лошо:

— Той е тук.

— Кой?

— Гул Гедросян… тук е.

— Къде?

— Тук. Прихванахме обмен на съобщения. В организацията му нещо става. Някакво преструктуриране, както му казвате вие за фирмите. Разместване на фигури. При което други фигури стават… излишни.

— Излишни?

— Той убива хора, господин Тейн. Хора, които работят за него. Прекратява дейността си в Калифорния. Прехвърля я във Флорида.

Гледам покрай Мичъл към къщата на отсрещната страна на улицата. Къщата на велосираптора. Тъмна и празна.

— Но защо е решил да дойде тук? — недоумявам аз.

— Точно това смятам да го попитам. Веднага щом разбера къде, по дяволите, се крие.