Мэтью Кляйн - Рестарт

— Не напоследък — признавам си аз. Но не съм изненадан. В моя занаят — говоря за самоунищожението под въздействие на наркотици — съм срещал доста суперкрасавици, чалнати на религиозна тема. И това изобщо не е случайност. Да си привлекателен е предпоставка да се забъркваш в неприятности, а по-лекомислените жени са склонни да вярват, че Исус ще ги измъкне. Кой съм аз да ги разубеждавам?

— Добре — кимвам й аз. — Действай. — И правя онзи познат жест с юмрук, за да й покажа, че нямам нищо против четенето на Библията на работното място. По-добре от порното, но не толкова добре колкото да слушаш Built to Last [9] Песен на „Грейтфул Дед“ — Б. пр. . Някъде по средата.

Продължавам покрай нея, но тя се обажда:

— Джим — снишава глас и поглежда назад към „арената“. Погледът й съдържа предупреждение. — Дом Вандербек е тук. Чака те.

Вчера сутринта унижих Дом Вандербек, нашия вице по търговските въпроси, като безцеремонно му наредих да се яви веднага на работа. След като пристигна, демонстративно го игнорирах до края на деня, като го оставих да кипи от яд и да ме гледа яростно над преградите на клетките в „арената“. Когато ми се стори, че няма да може да издържи, наредих на Аманда да му изпрати къс имейл с покана за среща с мен на следващата сутрин. Това е малък номер, който съм научил от опит: ако искаш да установиш доминацията си в нечия корпоративна йерархия, трябва да си брутален. Никой никога не бива да има съмнения кой е на власт.

Срещата ни е започнала и аз се намирам във високотехнологичната заседателна зала и слушам Дом Вандербек. Вместо да се държи като пребито куче и смирено да очаква моето одобрение, Дом е прекарал последните пет минути да ми обяснява защо е най-важният човек на света.

Причините включват: а) без Дом Вандербек продажбите в „Тао“ ще се сринат; б) самото присъствие на Дом Вандербек укрепва духа в компанията и в) Дом Вандербек може да ми помогне — на мен, новака генерален директор — да се справя с иначе нерешими проблеми в управлението.

Дом Вандербек изглежда точно както съм си го представял: малко над 40-те, висок и строен, с телосложението на триатлонец. Има симпатично лице, къса тъмна високо подстригана коса, посивяваща по слепоочията, и лъчезарна усмивка, чието въздействие — в това съм сигурен — е резултат на поредица избелващи процедури. Носи голям мъжки часовник, който не пропуска да демонстрира, като държи ръкавите си навити донякъде. „Ролекс Субмаринър“, забелязвам. Предпочитаният от вицетата по търговските въпроси часовник.

Когато Дом приключва с изложението си защо е толкова важен за мен, аз кимам замислено, облягам се на стола си и казвам:

— Разбирам какво ми говориш.

— Наистина ли, Джим? — навежда се той напред, за да ме прониже отблизо с поглед. — Наистина ли? Защото вече се отнесе с мен като с нищожество. И ме накара да се почувствам много зле.

Срещал съм и преди такива като Дом. В напън да се изкачи в корпоративната йерархия, той е участвал в няколко семинара през уикендите, в които те обучават на ефективно общуване. Тези семинари по правило те съветват да се изправяш срещу колеги, началници и подчинени открито и честно, вместо да преглъщаш техните прегрешения спрямо теб. Това на теория е добра идея, но на практика постига ефект, обратен на желания. Вместо да започнат да те възприемат като открит и откровен, колегите ти започват да те възприемат като дразнещ и заядлив. Защото в крайна сметка ти непрекъснато им съобщаваш какво те тревожи.

Дом казва:

— Знаеш за какво говоря, нали, Джим?

Знам. Има предвид вчерашния ни разговор по телефона, който се проведе на високоговорител и по време на който аз го унижих пред останалите служители на „Тао“. Честно казано, и на мен ми остана неприятен вкус след това. За нещастие това е едно от нещата, които се налага Да направиш, когато пристигнеш в компания, запътила се към небитието. Няма време за деликатност. Първата ти задача е да утвърдиш властта и авторитета си. Няма никакво значение на чий гръб го правиш. Избираш някого. Важното в този момент е да дадеш на всички в компанията да разберат кой е алфа вълкът водачът на глутницата, че ти управляваш. В това отношение офисът на директора не се различава много от затворническата килия. И в двата случая водачът трябва да си избере самка. Предполагам бях направил Дом моята самка.

— Виж, Дом — казвам му аз. — Съжалявам, че бях груб с теб вчера. Повярвай ми, наистина съжалявам. Истината е, че те искам на моя страна.