Б. Парис - Срив

Здесь есть возможность читать онлайн «Б. Парис - Срив» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2018, ISBN: 2018, Издательство: Хермес, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Срив: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Срив»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Кас празнува края на учебната година с колегите си учители. Късно вечерта се разразява буря и тя решава да се прибере по краткия път през гората. Минава покрай спряла кола с включени фарове. Жената зад волана не изглежда уплашена, затова Кас я подминава и забравя за нея. До следващата сутрин, когато научава от новините, че в гората намерен трупът на млада жена. Кас изпитва угризения, но не смее да сподели дори със съпруг си. Та нали той я е предупреждавал стотици пъти да избягва опасния горски път?
Оттогава започва да забравя какво ли не: къде е паркирала колата, кода на алармата, как се пуска кафе машината. Дали не е напът да загуби разсъдъка си?
Единственото, което така и не успява да забрави, е лицето на жената в колата. Жената, която можеше да спаси. И която й се струва смътно позната. Чувството за вина не й дава мира и е подсилвано от мълчаливи телефонни обаждания и усещането, че някой я наблюдава. Кас осъзнава, че се намира на ръба на нервен срив и се нуждае от помощ.
Но на кого може да се довери, след като вече не вярва дори на себе си?

Срив — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Срив», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Докато се чудех какво да направя, дъждът се усили и яростно затропа по покрива на колата, като че ме подканяше: тръгвай, тръгвай … Сякаш той взе решението вместо мен. Отпуснах спирачката и потеглих съвсем бавно, давайки й последен шанс да ме повика. Но тя не го направи.

След няколко минути излязох от гората и се отправих към дома — хубава стара къща с увивни рози над входната врата и китна градина отзад. Телефонът ми издаде звук, което означаваше, че отново има покритие. След около километър-два завих по нашата алея и паркирах възможно най-близко до къщи, доволна, че съм се прибрала невредима. Жената в онази кола още беше в мислите ми и се зачудих дали да не се обадя в местния полицейски участък или на Пътна помощ. Спомних си и за съобщението, което бях получила, когато излязох от гората и извадих телефона си от чантата, за да го проверя. Беше от Рейчъл.

Здравей, надявам се, че си се забавлявала тази вечер!

Аз си лягам, защото трябваше да ида на работа направо от летището и се чувствам скапана от часовата разлика. Само исках да проверя дали си взела подаръка за Сузи. Ще ти звънна утре сутрин. Целувки.

Щом стигнах до края на съобщението, леко се намръщих — защо Рейчъл проверяваше дали съм купила подарък за Сузи? Не бях го направила все още, понеже заради приключването на учебната година бях твърде заета. И бездруго партито беше чак утре вечер и планирах да изляза на покупки сутринта. Прочетох отново съобщението и този път ми направи впечатление, че тя говори за „подаръка“, а не просто за някакъв подарък. А това ме наведе на мисълта, че Рейчъл явно очаква аз да съм купила нещо, което да е общ подарък от двете ни.

Припомних си последния път, когато се бяхме видели. Беше преди около две седмици, в деня, преди да замине за Ню Йорк. Тя беше консултант в английския клон на голяма американска консултантска фирма, „Финчлейкърс“, и често ходеше в Щатите по работа. През онази вечер отидохме заедно на кино, а после седнахме да изпием по едно. Може би тогава ме беше помолила да взема нещо за Сузи. Опитах се да разровя спомените си, мъчейки се да се сетя какво бяхме реши ли да й купим. Можеше да е какво ли не — парфюм, бижу, книга — само че нищо не ми звучеше познато. Дали бях забравила? Смущаващи спомени за мама нахлуха в съзнанието ми и побързах да ги изтикам надалеч. Не е същото , упорито си повтарях наум, не съм като нея. Утре със сигурност ще си спомня.

Прибрах телефона в чантата си. Матю имаше право, нуждаех се от почивка. Ако можех да полежа на плажа няколко седмици, щях да се оправя. Матю също имаше нужда от отдих. Двамата не изкарахме истински меден месец, защото бяхме твърде заети с ремонта на къщата. Така че последният път, когато бях ходила на почивка, такава, при която не правиш нищо по цял ден, освен да лежиш на пясъка и да се радваш на слънцето, беше преди да почине татко. Преди цели осемнайсет години. След това парите за нищо не ни стигаха… Особено когато се наложи да зарежа работата си като учител, за да се грижа за мама. Именно затова, когато малко след смъртта й бях открила, че тя съвсем не е била бедна вдовица, а напротив, доста заможна, направо бях съсипана. Не можех да проумея защо се е задоволявала да живее в оскъдица, след като е можела да води охолен живот. Толкова бях шокирана, че едва чувах думите на адвоката и когато най-сетне успях да схвана колко много пари съм наследила, само го зяпнах невярващо. Винаги си бях мислила, че татко ни е оставил без пукната пара.

Гръмотевицата, която отекна някъде далеч, рязко ме върна в настоящето. Взрях се през предното стъкло, чудейки се дали ще мога да стигна от колата до верандата, без да прогизна до кости. Стиснах чантата си пред гърдите, отворих вратата и хукнах, стиснала ключа в ръка.

В коридора събух обувките си и се качих на пръсти горе. Вратата на стаята за гости беше затворена и за миг се изкуших да я открехна съвсем леко, колкото да видя дали Матю спи. Но не исках да рискувам да го събудя, затова бързо се приготвих за лягане и още преди да докосна възглавницата, вече бях заспала.

Събота, осемнайсети юли

Когато на другата сутрин отворих очи, видях Матю да седи на ръба на леглото с чаша чай в ръка.

— Колко е часът? — измърморих сънено, мижейки срещу слънцето, което блестеше през прозореца.

— Девет. Аз съм буден от седем.

— Как е мигрената ти?

— Мина ми. — На слънчевата светлина пясъчнорусата му коса сияеше като злато и аз с удоволствие зарових пръсти в гъстите му кичури.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Срив»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Срив» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Срив»

Обсуждение, отзывы о книге «Срив» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x