Клайв Касслер - Състезанието

Малко по-назад, здравият червен биплан на Джо Мъд летеше в кръг, докато търпеливо набираше височина, преди да преодолее прохода. Стив Стивънс се издигна над Мъд, подмина го и пое право към прохода с мощта на двата си двигателя. Гмурна се в облаците успоредно с релсите. Джозефина няколко пъти погледна през рамо, за да види кога ще излезе. Ала вместо бял биплан, от купа облаци изригна яркочервено огнено цвете. През рева на двигателя си тя не чу експлозия и й отне няколко секунди да осъзнае какво се е случило. Дъхът й секна. Стив Стивънс се бе разбил в планината. Бипланът му гореше — той беше мъртъв.

Две мисли преминаха през главата й и я смразиха.

Двумоторният самолет на Стивънс — огромната, мощна машина на Марко — бе извън състезанието, така че единствената й конкуренция сега беше бавният Джо Мъд. Отврати се от начина си на мислене — не просто бе егоистично и дребнаво, но Джозефина вече разбираше, че колкото и да й бе неприятен Стивънс, той беше част от малката им летяща дружина.

Втората й ужасна мисъл беше по-трудно поносима. Сър Едисън Сидни Мартин сигурно щеше да спечели, ако Марко не беше повредил неговия „Къртис-Пушър“.

Същата вечер в Уилкокс, Аризона, когато спря в Лордсбърг, за да зареди бензин и масло, Джозефина подочу как Мариан каза на Айзък Бел:

— Уайтуей е доволен като лисица в кокошарник.

— Получи каквото искаше — отговори Айзък. — Оспорвана надпревара между дръзката Летяща любима на Америка и профсъюзник на бавен самолет.

Кошмарът на Юстъс Уийд се сбъдна в Тюсон. Състезанието спря заради яростна пясъчна буря, която почти зари машините. След като ги изкопаха и почистиха, Анди Моузър даде свободен следобед на Юстъс. На масата за билярд момчето попадна на индианец, който се опита да му вземе парите в една игра. Индианецът беше добър, дори много, и на Юстъс му отне почти цял следобед, за да спечели парите на съперника си и на приятелите му, които залагаха, че техния човек ще спечели срещу хлапето от Чикаго. Когато Юстъс излезе от игралната зала за вечеря, индианецът го нарече „Хлапе Чикаго“. Младежът се чувстваше на седмото небе, докато един мъж на тротоара не му подвикна:

— Ти си, хлапе!

— Какво искате да кажете?

— Още ли е у теб това, което ти дадохме в Чикаго?

— Какво?

— Да не си го изгубил?

— Не.

— Дай да го видя.

Юстъс неохотно извади малката кожена торбичка.

Онзи извади тръбичката, провери запушалките и я върна на Юстъс.

— Ще се свържем пак… скоро.

Уийд каза:

— Осъзнавате ли какво ще направи това с една летяща машина?

— Ти ми кажи.

— Не е като да ти откаже двигателят на колата. Той ще е в небето.

— Има логика, нали е самолет.

— Вода в бензина ще спре двигателя на мига. Ако стане на голяма височина, може и да успее да планира безмоторно. Може и да не успее. Но ако двигателят му спре, докато е по-ниско, машината му ще се разбие и той ще умре.

— Осъзнаваш ли какво ще се случи с Дейзи Рамзи, ако не направиш каквото ти кажем?

Юстъс Уийд не можеше да срещне погледа на другия. Сведе поглед.

— Да…

— Именно!

Юстъс Уийд не продума.

— Схващаш ли?

— Да…

Уолт „Тексасеца“ Хетфийлд се появи внезапно в една гръмотевична сутрин в Юма, Аризона. Градчето се намираше на брега на наскоро преградената река Колорадо. Оттатък широките води беше Калифорния. Състезателите нямаха търпение да стигнат до Палм Спрингс до стъмване. В Калифорния беше сезонът на бурите и местните посъветваха участниците да изчакат няколко часа, за да намалее рискът от мълнии и проливни дъждове. Машините бездействаха под платнищата си, а спомагателните влакове бяха паркирани в депото.

— Господин Ван Дорн знае ли, че си тук? — попита Бел, познавайки навиците на тексасеца да действа на своя глава.

— Шефът ми нареди да избързам дотук и лично да докладвам.

— Имаш нещо за Фрост ли?

Уолт повдигна шапката си и я намести на главата си.

— Намерихме колата му малко извън Тюсон. Как е стигнал дотам, нямам никаква представа. Но нито от него, нито от хората му нямаше и следа. Подозирам, че са хванали някой влак. Вчера разбрах, че са пътували със стил, резервирали си най-луксозното купе в „Лимитед“.

— Накъде?

— Калифорния.

— Защо тогава те е изпратил тук Ван Дорн?

Уолт се ухили и разкри ослепително бели зъби насред обветрено лице.

— Защото е най-умният избор. Айзък, синко, чакай да видиш кого съм довел.

— Искам да видя само двама души: Хари Фрост или Марко Челере, върнал се от мъртвите.