Джеймс Паттерсон - Кърваво наказание

За миг се почувствах като затъващ в плаващи пясъци. Тълпата видя как Ди Рей падна. Хората си помислиха, че полицаите са го застреляли. Побесняха и се втурнаха към барикадите с разкривени от гняв лица. Другите полицаи хукнаха натам, скупчиха се и набързо оформиха верига, за да ги спрат.

— Те убиха момчето! Те го убиха ! — изкрещя някаква жена.

Вълна от хора връхлетя върху барикадите и повали една полицайка. Партньорите й я издърпаха настрани, за да е в безопасност, а останалите се струпаха пред тях, размахвайки палки. Оглушителен вой на сирени раздра въздуха, когато две полицейски коли потеглиха направо по тротоара към разбунтувалата се тълпа. Срещу нас се надигаше опасен бунт.

Огледах се внимателно наоколо, не пропуснах и покривите, изплашен да няма още изстрели. И в този миг проехтя гласът на госпожица Каръл.

— Ти, лъжлива свиньо, ти уби момчето ми! — изпищя тя.

Втурна се към мен, изненадващо ловко за жена на нейната възраст. И ми заби такъв юмрук в корема, че ми изкара въздуха.

— Не, не го направихме ние — извиках аз.

Ала тя вече бе замахнала, за да ми нанесе още един по-съкрушителен удар, способен да ме повали в нокаут. Успях да го избегна, но съсухреният чичо на Ди Рей ме сграбчи за реверите и се опита да ме халоса с главата си. Докато отблъсквах ръцете му, неговата също толкова мършава жена ме удари през раменете с бастуна си. Досега неведнъж са ме били, но това надминаваше всички шантави тупаници, които бях преживял.

Докато отстъпвах, трескаво осъзнах, че камерите на репортерите вече не са насочени към тълпата, а към задника ми, налаган от побеснелите старчоци. Това направо взриви тълпата и хората от двата края на квартала започнаха да се сливат, докато трескаво рушаха барикадите и запращаха останките върху покривите на полицейските автомобили. Двама униформени ми се притекоха на помощ и разблъскаха нападателите. Джо Хънт сграбчи ръката ми и ме задърпа със себе си назад към автобуса на техническата служба към нюйоркската полиция.

— Извикай подкрепление! — изкрещя той. — Докарай тук Две-пет, Две-шест и Три-нула. Искам ги всичките. И то веднага!

Тогава чух как някъде в далечината завиха сирените на полицейските автомобили. Подкреплението пристигаше.

Чак към три сутринта най-после успях да се измъкна тайно от Харлем благодарение на един от униформените полицаи, който ми дължеше услуга.

Докато преговаряхме сред лабиринта от микробуси на новинарски агенции, полицейски барикади и полицаи за борба с уличните безредици, не открихме дори най-незначителна улика, която би могла да ни отведе към убиеца на Ди Рей.

Тази ужасно странна стрелба сбъдна най-лошите кошмари на полицаите. Колкото и свидетелства да бяха представяни в подкрепа на версията, че полицията не е виновна за убийството на Ди Рей, тълпата продължаваше да ни подозира.

Подбудителите на вълнения, заклетите любители на всякакви теории за конспирации, както и многобройните им познати в нюйоркските медии, потриваха доволно ръце.

И ако това не беше достатъчно, за да изпия цяла опаковка „Прилосек“ 1 1 Лекарство за предпазване от язва на стомаха. — Б.пр. , щеше да го стори планината от доклади и други спешни документи, които трябваше да попълня на сутринта. По-скоро предпочитах още един порой от ругатни от пралелята на Ди Рей.

Когато полицейският автомобил ме остави пред сградата на Уест Енд авеню, където се намираше апартаментът ми, вече изнемогвах от умора. Смазваха ме натрупаното напрежение и тревогата за това, което предстоеше. Едва не се препънах пред вратата. Отчаяно се нуждаех от няколко часа спокоен сън. Точно като някой, който с дни е бродил из пустинята в търсене на оазис.

Но оазисът се оказа мираж. Портиерът особняк Ралф, емигрант от Доминиканската република, изглежда, ужасно се подразни, че съм го събудил. Харесвах Ралф, но сега не бях склонен да понасям киселото му настроение и му го показах с навъсен поглед.

— Винаги съм готов да си разменим професиите, Ралф, само кажи — заявих.

Той сведе очи в знак на извинение.

— Тежка нощ ли имахте, господин Бенет?

— Утре ще прочетеш за нея в „Таймс“.

Когато най-после се намъкнах в апартамента, тънещ в мрак, действително се почувствах у дома, защото под подметките ми заскърцаха разхвърляните из коридора цветни моливи и миниатюрни кукли. Едва успях да заключа служебния си пистолет и пълнителите в моя шкаф в коридора. После, напълно изцеден, се тръшнах върху един от високите столове на кухненския блок.