Джеймс Паттерсон - Лош късмет

— Предполагате, че е алергична реакция ли? — попита един от притичалите след малко лекари, докато мереше в движение пулса на Каролайн. Двама санитари с все сили бутаха носилката през плъзгащите се стъклени врати.

— Тя има силна алергия към фъстъченото масло. Още от дете — обясни Стивън, придържайки Каролайн от едната страна. — Предупредихме кухненския персонал в „Л’Арен“. Трябва да е станала някаква грешка.

— Тя е в шок, сър — рече докторът. Препречи пътя на бившия президент, докато вкарваха количката през вратата с надпис САМО ЗА БОЛНИЧЕН ПЕРСОНАЛ. — Ще се опитаме да я стабилизираме. Ще направим всичко…

Стивън Хопкинс избута рязко слисания лекар от пътя си.

— Няма да я оставя! — изкрещя той. — Да вървим! Това е заповед.

Когато нахълта в шоковата зала, сестрите вече бяха свързали интравенозната система към ръката на Каролайн, а на лицето й бяха нахлузили кислородната маска. Той потръпна, като видя как срязаха красивата й рокля, за да прикрепят към оголената кожа сензорите на апаратурата за следене на сърдечната дейност.

Щом го включиха, апаратът записука с ужасяващ, непрекъснат бипкащ сигнал. После върху течащата червена лента на екрана се изписа права черна линия. Една от сестрите незабавно се зае да нрави сърдечен масаж на Каролайн.

— Дръпни се! — извика докторът и натисна електрошоковите подложки към гръдния кош на бившата Първа дама.

Стивън видя как тялото й рязко подскочи нагоре, след което апаратът издаде тих звук, а върху монитора се изписа остър пик нагоре. После още един.

Ударите на сърцето й се възстановяваха чудодейно.

Сълзи на благодарност избиха в очите на Стивън.

Ала в следващия миг отново се чу ужасяващият монотонен сигнал.

Докторът опита още няколко пъти животоспасяващата процедура с дефибрилатора, но пищящият апарат продължаваше да издава стържещ звук. Последното, което видя бившият президент, бе милосърдният жест на предания агент от специалните служби.

С насълзени очи Стив Беплар протегна ръка и изскубна щепсела от стената с жълти фаянсови плочки, за да накара дяволската машина да замлъкне.

— Толкова съжалявам, сър. Тя е мъртва.

Бледият рус любител на автографи от „Л’Арен“ нареди на цветнокожия таксиджия да спре на Девето авеню, една пряка северно преди болницата „Сейнт Винсънт“. Пъхна десетачка в мръсния прорез на стъклената преграда, разделяща задната седалка от мястото на шофьора, след което с лакът натисна не по-малко зацапаната дръжка на вратата. Наистина имаше защо всички да го наричат Чистника .

Микробус от новинарската емисия „От мястото на събитието“ на „Канал 12“ рязко заби спирачки и закова намясто, щом видя униформените полицаи. Те се опитваха да удържат тълпата от яростно напиращи репортери и телевизионни оператори пред входа на спешното отделение на болницата.

„Не — помисли си той. — Не може да бъде! Нима съм пропуснал цялото забавление?“

Тъкмо прекосяваше Петдесет и втора улица, когато зърна някаква млада санитарка със скръбно изражение да се измъква от тълпата.

— Госпожице! — извика той, като се изпречи пред нея. — Вярно ли е, че тук са довели бившата Първа дама Каролайн?

Едрата латиноамериканка кимна, преди внезапно да изхлипа. Изведнъж избухна в сълзи и поднесе трепереща ръка към устата си.

— Тя току-що умря — рече. — Каролайн Хопкинс издъхна преди малко.

За секунда Чистника усети замайване, все едно че го бе връхлетяла силна вихрушка. Примигна озадачено, докато клатеше глава, смаян и въодушевен.

— Не, не може да бъде… Сигурна ли сте?

Развълнуваната санитарка изхлипа и внезапно го прегърна.

— Ay Dios mio! 2 2 Ох, Боже мой! (испански език). — Б.пр. Тя беше светица. Колко много направи за бедните и за болните от СПИН. Веднъж дойде за проекта на майка си в Бронкс и ние всички й стиснахме ръката, сякаш беше английската кралица. Нейната всеотдайност бе една от причините да си намеря работа, с която да помагам на болните. Как може да е мъртва?!

— Единствено Бог знае — утешително заяви Чистника. — Но сега тя е в Неговите ръце, нали?

Сетне потръпна от прегръдката й, сякаш усети милионите микроби, които разнасяше тази жена. Ужаси се от мисълта за невероятната мръсотия, с която тя се сблъскваше всеки ден от своето мизерно съществуване като санитарка в нюйоркска болница.

— Господи, какво правя? — възкликна жената и го пусна. — Акълът си изгубих след тая ужасна новина. Ще се пръсна от мъка! Дали да не отида за цветя? Направо не е за вярване! Впрочем аз… аз се казвам Йоланда.