Джеймс Паттерсон - Безизходица

На стената над стелажа с кожени якета на „Авирекс“ висеше телевизор — огромна плазма, настроена на канала за афроамериканци. Биг Айс се изправи с много пъшкане, докопа дистанционното, захвърлено под касовия апарат, и превключи канала на Си Ен Би Си. Зяпна екрана напрегнато, докато един плешив бял мъж по тиранти говореше за курсовете на акциите на новите компании.

— Мамка му, мислиш си, че аз съм лошият? — заговори Биг Айс. — Защо не погнеш някои от онези частни посредници по изкупуване на акции? Тези приятелчета купуват мултинационални компании барабар с всичките им дългове накуп, заедно с всичките лайна към тях. Например аз бих пробвал това в „Мики Ди“ 7 7 Жаргонното название на „Макдоналдс“. — Б.пр. . Хей, знаеш ли колко струва онзи „Биг Мак“? Три кинта? Добре, купувам го, но вместо да ти платя веднага, ти предлагам акции за пет. Няма да им хареса тази далавера, нали? Ала ако умножиш тези три кинта по два милиарда, толкова ще забогатееш, че ще имаш в болницата крило, наречено на твое име. Е, как ти се струва това?

Емили го изгледа изумено.

— Да не би да играеш на фондовия пазар? — удиви се тя.

Биг Айс се извърна и се вторачи в нея.

— Да ти приличам на бъзльо, дето го е страх да рискува, а? Разбира се, че съм в играта. През цялото време си скъсвам задника, така че портфолиото ми да е със Стандард енд Пуърс , за да се докопам до всички онези сладки дивиденти. Да не си мислиш, че това, което имам, ми е дошло даром? Ако искаш, мога да те свържа с моя брокер — предложи й той и намигна.

— Наистина ли? — попита Емили саркастично, но точно тогава звънна единият от телефоните му.

— Чуй ме добре, Снап — заговори Биг Айс. — Нали висеше рано тази сутрин на ъгъла? Сега си затвори плювалника и само ме слушай, тъпако. Да си видял някой да се мотае около джамията рано сутринта?

Биг Айс изслуша какво му отговори неговият човек отсреща, като само кимаше утвърдително.

— Какво не е наред ли? — развика се той по мобилния след няколко секунди. — Ами никак не е наред туй, че едно бяло момиче било намерено мъртво на алеята, тъпанар такъв, а пък аз хич не ща ченгетата да ме закопчаят заради туй.

И ядосано затвори капачето на телефона си.

— Кажи ни какво научи — подканих го аз.

— Снап ми рече, че някъде към пет и половина тази сутрин видял някакъв тип, от бялата раса, да излиза от бая поочукан жълт ван. Ама успял да го зърне, щото толкоз рано бизнеса хич го няма, та си рекъл, че ще е някакъв хептен закъсал клиент. Ако излезеш на ъгъла малко по-рано и останеш да висиш до малко по-късно, народът оценява такова екстра обслужване.

— Не се съмнявам, че клиентите ви са много признателни — нетърпеливо го прекъснах. — Но давай по-нататък.

— Е, ами Снап рече още, че този кльощав тип, дебнещ като мишка, ама издокаран с очила, бил с посивяла коса и с бачкаторски комбинезон. Та измъкнал той един малък хладилник от вана си. Нашият Снап веднага си рекъл, че онзи бил от някакви доставки, май за строежа или нещо такова. Белият се върнал след малко, ама само с ръчната количка, метнал я обратно във вана и отпрашил.

Знаех си, че нямаше смисъл да питам дали господин Снап е запомнил регистрационния номер на микробуса. Разкритото досега не беше кой знае какво, но най-после поне се добрахме до някакви следи.

— Т’ва ще ви свърши ли работа? — попита ни Биг Айс и се ухили, докато потърка длани, големи като чинии.

Пуснах на тезгяха найлоновата торба с парите от продажбите на дрога.

— Не инвестирай всички само в един вид акции! — подвикна през рамо Емили на излизане.

Щом се върнахме при джамията, тълпата на улицата ми се стори някак си по-притихнала. Имам Ясин излезе на тротоара и заговори на паството си с успокоителен тон.

Аз пак се свързах с екипа за бързо реагиране и съобщих какво научихме с Емили. Казах им още, че източникът на информацията трябва да бъде запазен в тайна, за да не пострадат Биг Айс и Снап, най-новите сътрудници на нюйоркската полиция.

— Добре, ще им заповядам да класифицират твоето сведение като секретно, в категорията DD-5, за да имат достъп до него само работещите по случая — обеща ми Креймър, детективът от отдела за тежки престъпления, избран за водещ на следователския екип.

Дали това нямаше да ме задължи да попълвам безброй формуляри?, разтревожих се и прекъснах разговора. Започвах да се чувствам като редови член от екипа за бързо реагиране.

Настигнах Джон Клиъри, командващ екипа за събиране на веществени доказателства, който вървеше към алеята с чувал за биологични отпадъци в ръка.