Клайв Касслер - Стрелата на Посейдон

Дърк Пит стисна разкървавения си пищял, пострадал при сблъсък с предното стъкло, но като се изключеше това, бе успял да се измъкне напълно невредим. Миг по-късно Лорън доплува до бавно потъващата моторница и се качи на борда й.

— Добре ли си? Ама че удар беше!

— Добре съм — отвърна той и разкъса блузата си, за да превърже окървавения си крак. — Но не съм сигурен дали успях да направя нещо.

И впери поглед в отдалечаващата се грамада на товарния кораб, насочил се право към туристическия лайнер. Отначало не забеляза в курса му никаква промяна. Сетне обаче носът на „Тасманийска звезда“ започна да завива почти незабележимо.

Когато бе ударил кормилото, Пит бе успял да измести перото с двайсетина градуса, но корабният автопилот се бе опитал да коригира курса. Вторичният сблъсък обаче бе блокирал шпиндела и перото на кормилото не бе в състояние да помръдне. Затова колкото и да се опитваше, автопилотът не бе в състояние да преодолее повредата. Така Пит бе успял да отклони товарния кораб от курса. Но дали това отклонение щеше да се окаже достатъчно?

Капитан Франко, който стоеше на мостика на „Морска прелест“, забеляза промяната в курса и извика, без да откъсва поглед от намаляващото разстояние между двата кораба:

— Завива! Завива!

Сантиметър по сантиметър, сетне педя по педя и накрая метър по метър носът на товарния кораб започна да завива към сушата. Изпълнените с надежда туристи на борда на „Морска прелест“ се молеха катастрофата да се размине. Разстоянието между двата кораба обаче беше прекалено малко. Да се избегне сблъсъкът беше невъзможно.

Корабната сирена разцепи въздуха и пътниците и екипажът се приготвиха за удара. „Тасманийска звезда“ се насочи към щирборда на круизния лайнер, но в последния момент високият нос на товарния кораб се отклони от таранния удар и се плъзна покрай ахтерщевена, или долната кърмова част на „Морска прелест“. Носът на товарния кораб подмина лайнера с шест-седем метра, преди да се разнесе първото пронизително проскърцване, съпровождащо стърженето на метал в метал.

Товарният кораб се разтресе, когато се отърка в надвисналата над него част от ахтерщевена на „Морска прелест“. Масивният му корпус изобщо не забави ход, а продължи напред под грохота на раздираща се стомана. „Тасманийска звезда“ се отдалечи от круизния лайнер също така изненадващо, както бе връхлетяла върху него, и продължи към брега. Продължаваше да поддържа скорост от дванайсет възела, но сега бе понесъл върху палубата си шестметрова секция от ахтерщевена на „Морска прелест“.

Туристическият кораб се бе наклонил силно в резултат от удара, но сега бавно започна да се изправя. Капитанът му не можеше да повярва на очите си. Докладите на екипажа, които засипваха офицерите на мостика, отчитаха минимални структурни щети. Бяха се отървали на косъм от истинска катастрофа.

Когато капитанът осъзна, че корабът му е оцелял и не е дал нито една жертва, облекчението му се трансформира в гняв.

— Пригответе за спускане голямата лодка — нареди той на най-близкия матрос. — След като огледам щетите, собственоръчно ще пребия онзи идиот в мига, в който кракът му стъпи на брега.

Капитан Франко изобщо не бе обърнал внимание накъде се отправя „Тасманийска звезда“, понеже предполагаше, че в крайна сметка корабът ще забави ход и ще се насочи към товарното пристанище на Валпараисо. Товарният кораб обаче не промени курса си нито на йота и продължи към тясната пясъчна ивица, разположена по протежение на крайбрежния булевард.

Двойка канадци на средна възраст, които на обяд бяха прекалили с местното шардоне, дремеха на пясъка, когато „Тасманийска звезда“ остърга морското дъно на няколко метра след като премина прибоя. Когато килът зачегърта по дъното, оглушителен стържещ звук изпълни въздуха, долетял сякаш от гигантска мелница за мелене на кафе. Носът на кораба се вряза с лекота в мекия пясък, който започна да убива скоростта му. „Тасманийска звезда“ спря чак на самия плаж, като премаза една сергия за сладолед, чийто собственик прояви благоразумие и избяга навреме.

Когато призрачният кораб спря напълно, насъбралите се зяпачи не можеха да повярват на очите си. Единствените признаци за живот на борда на заседналия плавателен съд бяха тътенът на двигателите и въртенето на корабното витло.

Когато чу шума и установи, че върху тялото му е паднала нечия сянка, задрямалият канадец смушка жена си и попита със затворени очи: