Клайв Касслер - Стрелата на Посейдон

Франко стигна до релинга и с помощта на очакващия го на палубата матрос успя да прескочи бордовата ограда. Остана изненадан, когато видя Пит да скача от товарната рампа и да се присъединява към него. Франко понечи да го смъмри, че се е качил на борда, но Пит го изпревари:

— Да побързаме да изключим двигателите.

Подмина Франко и се насочи към мостика.

Франко изля гнева си върху моряка:

— Претърси цялата палуба и всички каюти и се качи при мен на мостика.

След което се обърна и забърза след Пит.

Мостикът се намираше на върха на многоетажна надстройка, разположена близо до кърмата. Докато вървеше към задната част на кораба, Пит забеляза големите люкове на петте основни товарни трюма на „Тасманийска звезда“. Двойните хидравлични врати на последния бяха леко отворени. Пит отиде до ръба на трюма и надникна. Огромният като пещера трюм бе напълно празен, ако не се броеше минибулдозерът и сребристият прах, покрил дъното. Пит предположи, че товарът в предните трюмове е непокътнат, което би обяснило факта, че корабът плаваше с високо вдигната кърма. Забеляза, че палубата е осеяна със сребристи камъчета, взе едно, прибра го в джоба на банските си и продължи към мостика.

— Никой ли няма на борда? — попита Франко, след като настигна Пит в подножието на вътрешната стълба.

— Все още никой не ни е посрещнал с добре дошли.

Изкачиха няколко етажа и влязоха в мостика през отворена двукрила врата.

Огромната контролна зала бе празна подобно на останалата част на кораба. Призрачната атмосфера се нарушаваше единствено от статичното пращене на корабната радиостанция, която излъчваше ругатните на чилийската брегова охрана. Франко изключи радиото, после отиде пред централната конзола на пулта за управление и спря двигателите.

Пит огледа щурвала.

— Автопилотът е настроен на курс от сто четирийсет и два градуса.

— Не разбирам защо екипажът е изоставил движещ се кораб.

— Възможно е да става въпрос за пиратство — предположи Пит. — Изглежда, че трюм номер пет е бил опразнен, след като корабът е напуснал пристанището.

— Да пленят екипажа и да поискат откуп, това мога да го разбера — каза Франко, като разтриваше замислено брадичката си, — но да ограбят кораб за насипни товари в открито море… Не съм чувал за подобно нещо.

Чак сега забеляза едно тъмно петно на стената и множество подобни на пода.

— Погледнете това!

Бегъл поглед към петната бе достатъчен на Пит, за да разбере, че това е засъхнала кръв. Когато потри с пръст петното на стената, фини частици се отлепиха и се посипаха на пода.

— Не ми изглежда скорошна. Можем да проверим навигационната система на кораба и да разберем откъде идва.

Франко пристъпи към щурвала, отдалечавайки се с радост от засъхналата кръв, застана пред навигационния монитор, който представяше стилизирания образ на „Тасманийска звезда“, наложен върху дигитална карта на пристанището на Валпараисо, натисна няколко копчета и намали мащаба. Пристанището на Валпараисо отстъпи място на чилийското крайбрежие, което на свой ред бе заменено от бреговата ивица на Южна Америка. Появи се жълта линия, която очертаваше маршрута на кораба. Тя сочеше на север, след което рязко завиваше на запад. Франко проследи линията през целия Пасифик и установи, че началото й тръгва от австралийския континент.

— Дошъл е от Пърт — каза той, след което насочи вниманието си към точката, в която корабът бе променил рязко курса си, погледна Пит и кимна. — Възможно е наистина да става въпрос за пиратство. Корабът не би трябвало да прекоси Тихия океан с един празен трюм.

— Къде е настъпила промяната на курса?

Франко посочи изображението на екрана.

— На приблизително хиляда и седемстотин мили западно от Коста Рика.

— Доста самотно кътче от океана и подходящо за пиратско нападение.

Франко поклати глава.

— Ако екипажът е напуснал кораба на това място, това означава, че „Тасманийска звезда“ е изминала сама над три хиляди и петстотин мили, преди да се озове край Валпараисо.

— Което пък означава, че е била отвлечена преди повече от седмица. Трудно може да се проследи толкова стара следа.

На мостика внезапно връхлетя морякът от екипажа на Франко. Лицето му бе зачервено, беше се запъхтял от тичането по стълбите. Трепереше.

— Каютите на екипажа са празни, капитане. На борда няма никой. — Той се поколеба. — Намерих само един.

— Мъртъв? — попита Франко.

— Да. Нямаше да го открия, ако не беше миризмата. Лежи на главната палуба, близо до предния трюм.