Клайв Касслер - Стрелата на Посейдон

— Скъпа, какво беше това?

Тя отвори сънено очи, после рязко се изправи. На три метра от нея се издигаше огромният корпус на товарния кораб. Това бе разстоянието, което ги бе разделило от смъртта.

— Харолд… — премигна тя и погледна отново. — Мисля, че е кораб.

По време на огледа на повредената кърма на „Морска прелест“ капитан Франко почервеня от гняв. И все пак щетите бяха значително по-малки от очакваното, тъй като откъснатата обшивка можеше да се квалифицира като козметична повреда. Разбира се, водолазите щяха да огледат корпуса и под ватерлинията, но по всичко изглеждаше, че екипажът му ще успее да се справи със ситуацията със собствени сили. Щяха да изолират задната палуба и корабът щеше да продължи по курса си с минимално закъснение. Капитанът добре осъзнаваше, че щеше да си навлече гнева на шефовете, ако се бе наложило пътниците да бъдат свалени на брега и да им бъдат възстановени сумите, заплатени за круиза. Слава богу, бе се отървал на косъм и от този, макар и по-незначителен проблем. Той обаче изпитваше към кораба бащинско чувство, отнасяше се към него като към член от семейството и затова изгаряше от гняв при вида на щетите, които го бяха обезобразили.

— Закарай ни на товарния кораб — нареди той на щурмана, който управляваше лодката.

Един от корабните офицери привлече вниманието на Франко.

— Капитане, една малка лодка бедства откъм щирборда!

Капитан Франко погледна натам. Това бе малката червена моторница, която дрейфуваше, натежала от нахлулата в нея вода. Двамата на борда й не само бяха живи, но и седяха на носа и му махаха.

— Това е оня откачалник, който блъсна лодката си в товарния кораб. — Той поклати глава. — Да отидем да ги приберем.

Лодката на „Морска прелест“ спря край потъващата моторница. Пит помогна на Лорън да се качи на борда й, след което сам скочи в нея. Обърна се и погледна очуканата моторница миг преди тя да изчезне под повърхността.

После се обърна към намръщения капитан.

— Май ще трябва да купувам нова лодка.

Франко го огледа изпитателно: не беше някой млад глупак… или пък пияница. Беше висок, със стройно мускулесто тяло. Въпреки кървящата рана на крака стоеше изправен с лекота. Обветреното му лице свидетелстваше за дълги години, прекарани под открито небе, освен това се усмихваше, сякаш всичко това го забавлява. Да не забравяме и зелените очи, в които блестеше интелект.

— Благодаря, че ни се притекохте на помощ — каза Пит. — Спестихте ни едно хубаво плуване до брега.

— Видях как съсипахте моторницата си — каза Франко. — Защо го направихте?

— За да изместя перото на кормилото — отвърна Пит и след като хвърли поглед към повредената кърма на лайнера, добави: — Но явно не успях да го направя съвсем навреме.

Капитанът пребледня.

— Мили боже! Ама разбира се! Вие променихте курса на кораба в последната секунда!

Сграбчи ръката на непознатия и я разтърси така здраво, че Пит имаше чувството, че ще я измъкне от рамото му.

— Вие спасихте моя кораб и живота на стотици! Нямахме никакво време за маневри! Щяхме да бъде премазани от този идиот!

— Той прегази една ветроходка и едва не потопи и нас.

— Идиоти! Не отговаряха на призивите ни по радиостанцията, а продължаваха да вървят напред и напред. Вижте, заседнали са на брега!

— Екипажът явно не е в състояние да управлява кораба — отбеляза Пит.

— И няма да бъде, след като приключа с тях — закани се капитанът.

Лодката увеличи скоростта си и се насочи към заседналия в пясъка кораб, като заобиколи отдалече огромното витло, което продължаваше да се върти. На брега се бе събрала тълпа зяпачи, а воят на сирени в далечината свидетелстваше за скорошната поява на чилийската полиция.

Корабът бе заседнал почти изправен, със съвсем лек наклон към щирборда. На палубата не се забелязвала признаци на живот. От едната й страна висеше продълговата желязна товарна рампа, която почти докосваше водата. Приличаше на увиснал безпомощно крайник. Рампата, използвана за товаро-разтоварни дейности, бе пострадала по време на сблъсъка с „Морска прелест“. Франко прецени, че могат да я използват, за да се качат на борда, затова нареди на екипажа на лодката да спре до нея.

Долният край на рампата почти докосваше борда на лодката. Един от матросите стъпи на нея, за да провери дали ще издържи, направи няколко предпазливи стъпки, после се обърна към капитана и вдигна палец. Запълзя по тежката дебела транспортна лента и накрая скочи на палубата. Последва го и капитан Франко, който изглеждаше притеснен и отделяше прекалено много внимание на това къде по покритата с прах лента стъпва, за да забележи, че Дърк Пит го следва по петите.