Клайв Касслер - Стрелата на Посейдон

В този миг Дърк Пит я дръпна и я помъкна след себе си като парцалена кукла, след което и двамата изчезнаха под разпенената морска повърхност.

Товарният кораб не направи опит нито да забави ход, нито да промени курса си. Широкият му стоманен корпус се вряза в моторната лодка и скъса котвеното въже, преди да погребе малкия плавателен съд във вълните, вдигани от носа. Лодката заподскача по протежение на корпуса на кораба, след което изненадващо изскочи на повърхността и остана в килватера му. Изглеждаше напълно невредима, само една от напречните й греди бе леко деформирана.

Някъде долу, под повърхността, Лорън се бе вкопчила отчаяно в съпруга си, който се спускаше към дъното. Стресната от гмуркането в студената вода, тя едва не бе изпаднала в паника, когато бе осъзнала, че Пит я тегли надолу, към морските дълбини, без да е поела и глътка въздух. Миг след това усети как той се опитва да напъха в устата й мундщука на своя акваланг. Едва сега, въпреки студа, Лорън започна да възвръща самообладанието си. Дори подпомогна усилията на Пит, като заплува в унисон с него, без да забравя да преглъща, за да прочиства ушите си по време на спускането си към дъното.

Трепкащата светлина на водната повърхност потъна в мрак, когато черният корпус на търговския кораб мина над главите им. Лорън погледна нагоре; имаше чувството, че ако протегне ръка, ще докосне морските жълъди и останалите дребни ракообразни, покрили металната му обшивка.

Макар корабният кил да не ги бе засегнал, Пит продължи да се спуска надолу и надолу, като се оттласкваше енергично с плавници. Дробовете му щяха сякаш да се пръснат, но това го накара само да заплува още по-усърдно, докато най-сетне не стигнаха дъното. Пит забеляза корал с размерите на автобус и дръпна Лорън откъм извитата му страна, която им осигуряваше заслон. Когато коленете му докоснаха скалистото дъно, Пит се улови за крайче от кораловия масив в опит да запази равновесие.

Едва сега Лорън осъзна, че съпругът й не бе поел въздух по време на почти цялото им спускане, и бързо поднесе мундщука към устните му. Пулсът й се ускори и тя надникна с облещени от ужас очи във водолазната маска на съпруга си. Той отвърна спокойно на погледа й и дори й намигна, сякаш надлъгването със смъртта бе нещо обичайно.

Пит с благодарност пое няколко дълбоки глътки въздух, след което върна мундщука на Лорън и вдигна поглед към повърхността. Корабният кил продължаваше да преминава над главите им, но в задния му край проблесна въртящото се витло, което оставяше пенлива диря. Именно от него Дърк Пит се страхуваше най-много. Той прегърна Лорън и стисна с облечените си в ръкавици ръце кораловия къс. Дори на дълбочина дванайсет метра усещаха въртящата мощ на огромното витло, което пореше водата, и засмукващата му сила, която отлепи телата им от дъното и вдигна към повърхността облаци пясък. Когато корабът отмина и пясъкът се утаи, Пит пусна корала и заплува към повърхността, без да изпуска Лорън от прегръдката си. Най-сетне главите им се показаха над вълните и двамата жадно поеха топъл свеж въздух.

— За миг си помислих — успя да изрече задъхана Лорън, — че ти ще ме убиеш преди корабът да успее да го направи.

— Гмуркането под водата ми се стори най-разумният ход — отвърна Пит, без да откъсва поглед от кърмата на отдалечаващия се кораб, където бе изписано името му — „Тасманийска звезда“.

Лорън се извърна в противоположната посока и огледа повърхността.

— Прегазиха една платноходка — обясни тя, докато оглеждаше водата за оцелели. — Май беше някаква възрастна двойка. Сигурна бях, че ние сме следващите.

— Прояви съобразителност и спаси живота и на двама ни, макар да се нуждаеш от няколко урока върху морзовата азбука — каза Пит и се присъедини към търсенето й. Усилията и на двамата се оказаха напразни — не успяха да открият никакви отломки от малката ветроходна лодка.

— Ще докладваме на полицията веднага щом се доберем до брега — закани се Лорън. — Те ще се разправят с екипажа във Валпараисо.

Пит се обърна към брега и с изненада откри червената им лодка да подскача върху вълните недалеч от мястото, на което бяха изплували. Корпусът й изглеждаше хлътнал на места и изглежда бе поела доста вода, но все още плаваше. Пит заплува към нея, последван от Лорън. Прехвърли се по корем на борда й, след което издърпа и Лорън.

— Дрехите ни и обяда ги няма — установи тя, потръпвайки от студ, докато слънчевите лъчи започваха да сушат тялото й.