Клайв Касслер - Стрелата на Посейдон

— Карл — понечи да извика той, но от устата му излезе само нечленоразделен гъргорещ звук.

Хейланд бе изпитал същата болка в гърба си. Извърна се рязко и съзнанието му обработи едновременно две сцени, на които стана свидетел. Едната бе на умиращия Джо Еберсън, който падна на палубата, без да изпуска въдицата. Кожата на приятеля му бе станала аленочервена. Другата бе на наподобяващото сателитна чиния устройство на товарния кораб, насочено право към него от разстояние няколко десетки метра.

Той преодоля изгарящата болка и се повлече към рубката. Мани лежеше на палубата, от носа и ушите му течеше кръв. В мига, в който Хейланд подмина стария си приятел, болката се усили още повече. Сякаш цялото му тяло гореше, обзето от пламъци. Някъде дълбоко в съзнанието си Хейланд си зададе въпроса защо кожата му не пада на парчета. Залитна, но със сетни усилия успя да достигне креслото на щурмана. Главата му сякаш щеше да експлодира, но той все пак намери сили да протегне ръка под конзолата и изгарящите му от болка пръсти напипаха двата превключвателя, скрити там. Той ги натисна едновременно, след което изпусна сетния си дъх.

— Ще поплуваш ли с мен?

Лорън Смит-Пит вдигна поглед към съпруга си. Само преди броени секунди той бе станал от щурманското кресло, за да спусне котвата на взетата под наем моторна лодка, а сега седеше на транеца с неопренов костюм и кислородна бутилка на гърба, нетърпелив да изследва морските дълбини. Лорън можеше единствено да се възхищава на силата, с която морето го привличаше като магнит с невиждана мощ.

— Предпочитам да остана тук и да се насладя на слънцето и на безоблачното чилийско небе — отвърна тя. — Сесията на Конгреса започва в понеделник, затова нека подишам чист въздух, докато имам тази възможност.

— Според мен най-голяма полза в Капитолия ще имаш от тапи за уши.

Лорън не отвърна на забележката на съпруга си. В Конгреса тя бе един от представителите на щата Колорадо и с радост се бе възползвала от възможността да избяга от партизанските боричкания във Вашингтон, та макар и само за няколко дни. Освободена от тежестта на служебните задължения и натрапчивия интерес на медиите, Лорън се чувстваше много по-спокойна и си почиваше много по-добре, когато се намираше в чужбина. Облечена с оскъден бански костюм от две части, който никога не би могла да си позволи у дома, тя гордо бе изложила на показ чувственото си, но стегнато тяло, което поддържаше с помощта на йога и всекидневни кросове върху пътечката за бягане.

Както се бе излегнала на пейката, Лорън преметна крак през борда и потопи пръсти във водата.

— Уау! Колко е студено! Не, благодаря, предпочитам да остана на топло и сухо!

— Няма да се бавя — увери я съпругът й, пъхна водолазния регулатор в устата си, погледна с възхита половинката си и падна назад в сините води на Пасифика. Опръска закачливо Лорън с плавниците си, преди да изчезне под повърхността.

Лорън се избърса с кърпата си и проследи в продължение на няколко минути мехурчетата въздух, които изпускаше съпругът й, след което насочи поглед към хоризонта. Следобедният въздух бе кристалночист, а цветът на сапфиреносиньото небе бе досущ като този на океана. Червената им моторна лодка бе хвърлила котва на половин миля край чилийския бряг, точно срещу малък плаж на име Плая Калета Абарка.

На съседния скалист нос се издигаше масивният силует на хотел „Шератон“, чийто външен басейн гъмжеше от туристи, излезли да се попекат на слънце. Недалеч на юг се намираше Валпараисо, колоритното старинно пристанище на Чили, добило слава сред моряците като Перлата на Пасифика. Стръмните хълмове, заобикалящи града, бяха осеяни с вековни постройки, които напомняха на Лорън за Сан Франциско. Тя забеляза големия круизен лайнер „Морска прелест“, хвърлил котва в залива — пътниците слизаха на брега, за да се отправят към плажовете на Виня дел Мар или към забележителностите на чилийската столица Сантяго, разположена на стотина километра на югоизток.

Нежна вълна разлюля моторната лодка и Лорън насочи поглед към морето. Покрай нея мина малка жълта ветроходка, насочила се на север, към приближаващия се товарен кораб, с трептящо от вятъра триъгълно платно. Лорън се отпусна назад, затвори очи и започна да се наслаждава на топлите слънчеви лъчи.

На свой ред Дърк Пит се бе спуснал на дълбочина осемнайсет метра, адаптирал се към студа, който проникваше в крайбрежните води на Чили благодарение на преминаващото наблизо Хумболтово течение. Забави скоростта на спускане и нормализира дишането си. Видимостта бе сравнително добра — поне десет-дванайсет метра — което му позволяваше да вижда ясно покритото с водорасли скалисто дъно. Размърда лениво плавници и се понесе над кораловия риф, населен с пъстроцветни морски таралежи и звезди. Покрай него премина неголям пасаж чилийски сафрид, спря, за да го огледа за минута-две, сетне продължи по пътя си.