Клайв Касслер - Стрелата на Посейдон

— Бездруго предполагах, че е въпрос единствено на време секирата на бюджетните съкращения да се стовари и върху нас. Доволен съм, че сключихме договор, който гарантира работата ни през следващите пет години.

— Няма за какво да се тревожиш, Карл. Твоята компания е сред най-важните за реализирането на проекта. Между другото, получих одобрение да продължим да усъвършенстваме модела и да преминем към втора фаза на проекта.

Хейланд го изгледа развеселено.

— Доста хазартно от твоя страна. Още не сме тествали първата фаза на системата в реални условия.

Еберсън преодоля поредния пристъп на гадене и отвърна на усмивката на Хейланд.

— Карл, и двамата знаем, че всичко ще е наред.

— Получихте ли компонентите на двигателната система?

— Да, макар че изникнаха някои проблеми, свързани с доставката на определени материали — отвърна той и погледна Хейланд с надежда. — Интересуваме се повече от втория етап.

— Ние също срещнахме затруднения с някои материали, но смятам, че сме реализирали така дългоочаквания пробив.

Еберсън се усмихна широко.

— Точно затова се качих на първия самолет от Вашингтон. Сигурен бях, че при теб всичко е наред.

— Предвид секретността, с която е обвит проектът, не бих искал да привличам внимание към полевите изпитания. Подобен подход свърши работа по време на първата фаза, затова не виждам причина да не организираме този риболовен излет — каза той, отново погледна шапката на Еберсън и се усмихна.

— Ние сме се погрижили за секретността при нас. А и ти бездруго не си ни предоставил кой знае колко информация по отношение на спецификацията на проекта.

— Колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре.

Еберсън отпи глътка кафе, после се наведе над масата.

— Смяташ ли, че ще успеем да достигнем теоретичните нива?

Очите на Хейланд блеснаха.

— Скоро ще разберем.

След няколко минути Мани изключи двигателя, което бе знак, че са пристигнали на мястото за изпитания. Бяха навлезли в мексикански териториални води, намираха се на двайсетина морски мили от брега, далеч от обичайните маршрути, които водеха към пристанището на Сан Диего. Водата бе прекалено дълбока, за да хвърлят котва, затова яхтата остана на дрейф. Хейланд се залови за работа.

Не обърна никакво внимание на привързания за фалшборда продълговат сандък, а отвори няколко по-малки кутии и извади от тях два лаптопа, кабели и конектори. Разположи компютрите на една от койките и започна да ги свързва.

Мани надникна откъм кабината на щурвала.

— Докторе, един товарен кораб се е насочил право към нас.

Хейланд погледна през рамо и каза:

— Би трябвало да отмине, преди да започнем изпитанията. — И отново насочи вниманието си към компютрите.

Еберсън седна на големия сандък и загледа приближаващия се кораб. Ако се съдеше до модерния му силует и липсата на ръжда, беше построен наскоро. Беше товарен, със среден тонаж, а сивата боя го караше да прилича на боен. Прозорците на мостика привлякоха вниманието на Еберсън. Бяха боядисани в черно, което бе необичайно и придаваше на товарния съд зловещо излъчване.

На главната му палуба се виждаха неколцина мъже с работни гащеризони — правеха нещо до един голям контейнер. Когато корабът приближи още, Еберсън видя, че монтират върху платформа, разположена в средата на палубата, предмет с формата на сателитна чиния. Въпросната чиния бе боядисана в сиво-зелен цвят, сочеше към морето и се издигаше на метър-два над палубата, наподобявайки издуто от вятъра платно. Мъжете, които сновяха по палубата, се скриха във вътрешността на кораба и Еберсън забеляза, че той забавя ход.

— Карл, този кораб нещо не ми харесва — каза Еберсън и се изправи разтревожен на крака.

— Нищо не могат да видят — каза Хейланд. — Защо не вземеш една въдица и не се престориш, че се опитваш да уловиш някоя риба тон?

Еберсън взе въдица от стойката и я заметна през борда, без дори да си направи труда да сложи стръв, тъй като бездруго не изпитваше никакво желание да се бори с някоя огромна риба, появила се от морските дълбини. Когато товарният кораб се изравни с яхтата им, той помаха приятелски към затъмнените прозорци на мостика.

В този миг ръката му бе пронизана от изгаряща болка, която продължи към тялото му. Той свали ръка и я разтърси, но парещата агония вече се разпространяваше навсякъде по него. След броени секунди Еберсън се почувства така, сякаш в тялото му са впили челюсти хиляди червени мравки. Огънят обзе и главата му, където очните му ябълки сякаш бяха започнали да врят и кипят в орбитите си.