Клайв Касслер - Стрелата на Посейдон

— Адмирале, ако подводницата заработи според очакванията, какво би означавало това?

— „Морска стрела“ ще ни изстреля двайсет години пред най-големите ни конкуренти. Всички подводници, които строят китайците, руснаците или иранците, ще са безпомощни пред нея. Ще разполагаме с оръжие, което ще бъде практически неуязвимо. С помощта само на няколко подводници от този клас ще сме в състояние да реагираме почти мигновено и да защитим интересите си във всяко кътче от земното кълбо. „Морска стрела“ означава, че не би трябвало да се безпокоим за сигурността на моретата поне докато сме живи.

Президентът кимна. Горещината и влагата вече не му правеха впечатление и за първи път през този ден той се усмихна.

Над яхтеното пристанище се стелеше обичайната за Южна Калифорния утринна омара, която изпълваше и бездруго влажния въздух със ситни капчици мъгла. Джо Еберсън се измъкна иззад волана на взетия под наем автомобил, огледа паркинга, после отиде до багажника и извади кутия с рибарски принадлежности и въдица. И двете бе купил предната вечер, малко след като самолетът, който бе взел на Източния бряг, кацна на летище „Линдбърг“ в Сан Диего. Нахлупи на главата си шапка идиотка и се отправи със спокойна равномерна походка към яхтеното пристанище на остров Шелтър.

Не обърна никакво внимание на шпионския самолет Е-2 „Ястребово око“, излетял от базата на военноморската авиация „Коронадо“, разположена от другата страна на залива, а продължи да крачи невъзмутимо покрай десетките малки ветроходни яхти и мощни моторници. С основание подозираше, че това са играчки за богаташи, които много рядко напускат стоянките си в пристанището. Спря погледа си върху дванайсетметров ветроход с просторна открита задна палуба и се насочи към него. Яхтата бе навлязла в петото си десетилетие, но блестящият й бял корпус, искрящият корабен лак по палубата и излъсканите метални части свидетелстваха за любовта и грижите, полагани от собственика й. Боботенето, което се разнасяше откъм кърмата, подсказваше, че двигателят на яхтата вече загрява.

— А, Джо, ето те най-после! — възкликна мъжът, който се появи от рубката. — Още малко и щяхме да тръгнем без теб!

Доктор Карл Хейланд изглеждаше като типичен електроинженер — слаб, с дебели стъкла на очилата и късо подстригана щръкнала бяла коса. Очите му шареха насам-натам, а усмивката не слизаше от лицето му и разкриваше, че притежателят й е напълно зареден с енергия дори в шест сутринта.

На свой ред Еберсън, който току-що бе прелетял от единия край на континента до другия и умираше за сън, изглеждаше пълна негова противоположност. Качи се внимателно на палубата и се здрависа с Хейланд.

— Съжалявам, че закъснях, докторе — каза той, потискайки поредната си прозявка. — Завих в грешна посока веднага след като излязох от хотела и се усетих едва когато стигнах аквапарка и океанариума на „Сий Уърлд“. Мисля, че дори прочутата им косатка Шаму още спеше по това време.

— За сметка на това разполагах с достатъчно време да приготвя всичко — каза Хейланд и кимна към сандъците, привързани за фалшборда. — Ще оставя нещата ти при нашето оборудване. — Взе въдицата на Еберсън и избухна в смях, като че ли едва сега бе забелязал шапката му. — Да не мислиш, че ще ловим пъстърви?

Еберсън свали шапката си и огледа протритата й периферия, по която бяха закачени ярко оцветени изкуствени мухи, използвани за сладководен риболов.

— Нали каза да се облека като за риболовен излет?

— Както и да е, не мисля, че някой друг е забелязал — засмя се Хейланд, сетне се провикна към рубката: — Хайде, Мани, потегляй! Да се махаме от това пристанище!

От рубката се появи мургав мъж с къси панталони, развърза въжетата, които придържаха яхтата, настани се зад щурвала и насочи лодката към пристанището на Сан Диего, което имаше формата на конска подкова. Разминаха се с един амфибиен кораб на военноморските сили и прекосиха канала, който свързваше пристанището с Тихия океан. Мани увеличи скоростта и пое курс на югозапад. Яхтата навлезе в мъртво вълнение, предизвикано от лекия крайбрежен бриз, и не след дълго стомахът на Еберсън се разбунтува, което го накара да влезе в каютата.

Хейланд му наля кафе и седна срещу него.

— Е, Джо, разкажи ми какво става в Арлингтън?

— Както знаеш, разкрихме проекта пред президента. Въпреки това натискът да се опитаме да постигнем повече с по-малко средства не отслабва. Ще извадим голям късмет, ако догодина отново не ни орежат бюджета.