Вэл Макдермид - Разплата

— Съжалявам — отвърна Тони, подбирайки думите си така старателно, както би подбирал къде да стъпи в минно поле.

— Ето защо ви се обаждам… Моят източник твърди, че убийството наподобява напълно предишните две. Питам се до какви заключения ви води това.

— Нямам представа за какво говорите. Понастоящем нямам работни контакти с полицейската централа на Брадфийлд.

Пени Бърджес издаде нисък, гърлен звук — неточно подобие на изкискване.

— Убедена съм, че разполагате с източници, не по-лоши от моите — каза тя. — Не ми се вярва главен инспектор Джордан да не е в течение на тези неща, а каквото знае тя, знаете го и вие.

— Създали сте си много странна представа за моя свят — заяви твърдо Тони. — Нямам и най-бегла идея за нещата, за които говорите.

— Говоря за сериен убиец, доктор Хил. А когато става дума за серийни убийци, вие сте специалистът.

Тони прекъсна рязко разговора и тикна телефона обратно в джоба си. После вдигна очи, срещна преценяващия поглед на Амброуз и каза:

— Драскачка — после отпи глътка бира. — Всъщност не. По-добра е от обикновен драскач. Хората на Карол са й натривали неведнъж носа, но тя се държи така, сякаш приема това като един от рисковете на професията.

— И все пак… — поде Амброуз.

Тони кимна.

— Точно така. Човек може да се отнася към тях с уважение, без да е склонен да им предоставя каквото и да било.

— Какво й трябваше?

— Опитваше си късмета. През последните няколко седмици в Брадфийлд бяха убити две проститутки, работещи по улиците. А сега е убита и трета. Доколкото ми е известно, не съществува причина да свързваме първите две — маниерът на убиеца в двата случая е напълно различен — той сви рамене. — Е, казвам това, но официално нищо не знам. Случаите не са възложени на Карол, а и да са, тя нищо не е споделила.

— Но твоята драскачка твърди нещо по-различно?

— Казва, че между убийствата има връзка поради начина, по който са извършени. Но дори да е така, това няма нищо общо с мен. Дори да решат, че имат нужда от психологически профил на убиеца, няма да се обърнат към мен.

— Тъпи копелета. Ти си най-добрият.

Тони допи бирата си.

— Може и така да е. Но според Джеймс Блейк възлагането на подобна работа на полицейски служители излиза по-евтино и освен това му гарантира контрол върху процеса — той се усмихна сухо. — Мога да го разбера. Ако бях на негово място, вероятно също не бих възложил работата на себе си. Възникват такива проблеми, че не си струва труда.

Тони избута стола си назад от масата и се изправи.

— На тази оптимистична вълна те оставям и потеглям към магистралата.

— Нима поне част от теб няма желание да види местопрестъплението?

Амброуз пресуши и втората халба и се изправи, изоставайки умишлено, за да не стърчи над приятеля си.

Тони се позамисли.

— Не отричам, че хората, които извършват подобни деяния, будят интереса ми. Колкото по-смутена е психиката им, толкова повече ми се иска да разбера какви сили ги движат. И какво бих могъл да сторя, че механизмът на психиката им да функционира по-добре — той въздъхна. — Но ми е омръзнало да наблюдавам крайните резултати. Тази вечер, Алвин, се прибирам да спя, и вярвай ми, няма друго място, на което бих предпочел да бъда.

Най-сигурният начин да скриеш нещо е да го оставиш на видно място. Хората виждат само онова, което очакват да видят. Това бяха някои от истините, които бе научил дълго преди стените на затвора да наложат ограничения на живота му. Но той беше умен и целеустремен, и не беше престанал да се учи само защото средата му бе станала по-ограничена във физическия смисъл на думата.

Имаше хора, които се затваряха незабавно след като се озовяха зад решетките. Поддаваха се на изкушенията, които им предлагаше един не толкова хаотичен живот, успокояваше ги неговата предсказуемост. Един от не толкова добре известните аспекти на затворническия живот беше извънредно честата проява на маниакално-компулсивни разстройства сред затворниците. Затворите бяха пълни с мъже и жени, които намираха успокоение в повторяемостта на поведението си, нещо, което не би им се случило навън. Още от началото Джако Ванс се мобилизира, за да не си позволи да бъде прелъстен от рутината.

Не че първоначално в съществуванието му имаше кой знае каква рутина. Обитателите на затвора обичат най-много от всичко да съсипват живота на някой съкилийник, който навън е бил известна личност. Докато Джордж Майкъл беше в затвора, съкилийниците му не го оставяли да спят, пеейки по дяла нощ фалшиво най-големите му хитове, като променяли текстовете в зависимост от настроението си. Що се отнася до Ванс, веднага щом ги заключиха за през нощта, те започнаха да подсвиркват мелодията от заставката на неговото шоу, повтаряха я неспирно като развален грамофон. Когато „Визитите на Ванс“ им омръзнаха, започнаха да припяват и подвикват разни неща за жена му и нейната любовница, като фенове на футболен мач. Беше грозно встъпление, но това не го разстрои. На другата сутрин той излезе на площадката спокоен и невъзмутим, какъвто си беше и предната вечер.