Вэл Макдермид - Разплата

— Нали каза, че ще живеете в една къща, ако тя получи длъжността — каза Амброуз с неприкрит упрек в гласа.

Сега на Тони му се искаше никога да не бе правил подобни изявления. Признанието се изплъзна от езика му по време на един от късните вечерни разговори, затвърдили това странно приятелство между двама мнителни мъже без много общи интереси. Тони имаше доверие на Амброуз, но това все още не означаваше, че бе склонен да го допусне в лабиринта от противоречия и усложнения, който в неговия случай минаваше за емоционален живот.

— Тя така или иначе живее под наем в апартамента на приземния етаж в тукашната ми къща. Няма да има кой знае каква разлика. Къщата е голяма — каза той с безизразен тон, но ръката му стискаше силно чашата.

Очите на Амброуз се присвиха в ъгълчетата, но иначе изражението му не се промени. Тони предполагаше, че полицейският му инстинкт го кара да се пита дали си струва да продължи да разпитва.

— А тя е много привлекателна жена — заяви Амброуз накрая.

— Така е — Тони повдигна чашата си към Амброуз в израз на съгласие. — Та защо е вбесила толкова инспектор Патърсън?

Амброуз повдигна едното си масивно рамо, обтягайки до краен предел шева на сакото си. Кафявите му очи вече не гледаха бдително, той се отпусна, преминавайки на по-сигурна почва.

— Обичайните причини. През цялата си кариера е служил в полицията на Уест Мърсия, през повечето време тук, в Устър. Мислел си е, че когато се оваканти постът на главен инспектор, той практически му е вързан в кърпа. А после твоята… после главен инспектор Джордан даде да се разбере, че обмисля да напусне Брадфийлд — усмивката му беше крива като лимоновата коричка на ръба на чашата с коктейла пред него. — И нима в Уест Мърсия биха могли да се откажат от нея?

Тони поклати глава.

— Ти ще кажеш.

— С нейната професионална биография? Първо лондонската криминална полиция, после някакво загадъчно назначение по линия на Европол, после оглавява специално създаден отдел за разследване на особено тежки престъпления в четвъртото по големина подразделение на криминалната полиция в страната и удря в земята онези лекета от отдела за борба с тероризма, побеждавайки ги в собствената им игра… В цялата страна има само шепа полицаи с нейния опит, които все още искат да са на фронтовата линия, вместо да се оттеглят зад някое бюро. Още в мига, когато служебната клюкарска агенция разпространи новината, Патърсън беше наясно, че няма шанс.

— Това не е толкова сигурно — възрази Тони. — Някои шефове биха приели Карол като заплаха — жената, която знае прекалено много. Биха могли да я виждат като лисица в кокошарник.

Амброуз се позасмя — смехът му прозвуча като дълбок подземен тътен.

— Но не и тук. Тук я имат за абсолютен връх. Гледат онези жалки копелета от Уест Мидландс и се перчат като пауни. В техните очи главен инспектор Джордан е нещо като изключително ценен гълъб, завърнал се в гълъбарника, където му е мястото.

— Много поетично сравнение — Тони отпи от бирата си, наслаждавайки се на горчивата хмелна нотка. — Но явно твоят инспектор Патърсън не приема нещата така?

Амброуз пресуши по-голямата част от своята халба, докато обмисляше отговора си. Тони беше привикнал да чака. Тази техника му беше еднакво полезна и в работата, и в свободното време. Така и не можеше да разбере защо хората, с които работеше, бяха наричани „пациенти“ 2 2 От лат. paticntia търпение — Б.пр. , след като тъкмо той беше човекът, комуто се налагаше да проявява възможно най-голямо търпение. Нямаше човек, претендиращ да бъде компетентен клиничен психолог, който би си позволил да проявява припряност, търсейки отговори.

— Трудно му е — каза накрая Амброуз. — Тежко е да съзнаваш, че са те подминали, защото си е два втори в класацията. Затова имаше нужда да измисли нещо, с което да си повиши самочувствието.

— И какво измисли?

Амброуз сведе глава. Поради тъмната си кожа в сумрака на кръчмата той изглеждаше като огромна сянка.

— Коментира авторитетно мотивите й да напусне. Твърди, че тя не дава пет пари за Уест Мърсия, че просто е решила да те последва, когато ти наследи голямата къща и реши да обърнеш гръб на Брадфийлд…

Тук не беше мястото да защитава избора на Карол Джордан, но не беше редно и да премълчи. Мълчанието му само би потвърдило изводите на огорчения Патърсън. Най-малкото, което Тони можеше да направи, бе да представи на Амброуз алтернативно обяснение, което той да разпространи в офисите и ресторанта на полицията.