Майкл Коннелли - Боговете на вината

— Колко често ти се обажда? — попитах.

— Няма да ти кажа — отвърна Слай младши. — Приключихме с теб.

Предполагах, че Слай старши се обажда всяка вечер и му дава списък със задачи за следващия ден. Младши не ми изглеждаше инициативен. Умирах от любопитство да му прочета дипломата и да видя кой юридически факултет я е издал, но реших, че не си струва усилието. Познавам възпитаници на елитни университети, които изобщо не могат да се оправят в съдебната зала. Както и адвокати, завършили вечерно, на които бих се обадил веднага, ако ми щракнат белезниците. Всичко си зависи от адвоката, не от факултета.

Станах и казах:

— Добре, Силвестър, виж какво ще направим. Когато татко ти се обади довечера, му кажи, че утре ще му отида на посещение. На входа ще кажа, че съм негов адвокат. Както и на Мойя. Двамата с теб работим заедно. Увери татко си, че търся сътрудничество между двата лагера, а не враждебни отношения. Кажи му, че е по-добре да говори с мен и да ме изслуша. Кажи същото и на Хектор. Да не отказва разговори, защото може да му стане тясно там в пустинята.

— Какви ги дрънкаш бе? Работим заедно? Глупости!

Опрях ръце на махагоновото бюро и се наведох напред. Слай младши се дръпна колкото можа назад.

— Чуй ме хубаво, Младши. Ако карам два часа дотам и не стане точно както ти обясних току-що, ще се случат две неща. Първо, заглушителят ще започне да работи цяла нощ, а ти тук няма да имаш представа какво да правиш, каква жалба да подадеш и какво да кажеш. И второ, калифорнийската адвокатска колегия незабавно ще се заинтригува от малката ти кооперацийка с тате. И тате ще бъде обвинен в практикуване на право без разрешително. А ти — в практикуване на право без изобщо да имаш представа какво правиш.

Изправих се и понечих уж да си тръгна, но след това пак се обърнах към него.

— И когато отида при адвокатската колегия, ще им дам и фалшивата призовка. Изобщо няма да им хареса, повярвай ми.

— Холър, голям задник си, сериозно.

Кимнах, тръгнах към вратата и отвърнах:

— Когато се налага.

Качих се в линкълна и видях човек, който седеше срещу мен точно зад Ърл. Погледнах шофьора си в огледалото за обратно виждане и срещнах извинителния му поглед.

Пак погледнах непознатия.

Носеше големи слънчеви очила, изтъркани дънки и черна риза. Мургав, с черна коса и черни мустаци. Първото, което си помислих, бе, че прилича на наемен убиец.

Той очевидно прочете мислите ми, защото се усмихна и каза:

— Отпусни се, Холър. Не съм такъв, за какъвто ме мислиш.

— Какъв си тогава, по дяволите? — попитах. — И кой си?

— Знаеш кой съм.

— Марко?

Той отново се усмихна.

— Защо не пратиш шофьора си да се поразходи?

Поколебах се за миг, но след това погледнах Ърл в огледалото и казах:

— Слез, Ърл. Но не се отдалечавай. Да мога да те виждам.

Това, което наистина исках, бе Ърл да ме вижда. Исках свидетел, защото не знаех какво е намислил Марко.

— Сигурен ли си? — попита Ърл.

— Да — отвърнах. — Слез.

Ърл слезе от колата и затвори вратата. Отдалечи се на около метър и се облегна на предния калник със скръстени ръце. Погледнах към Марко и попитах:

— Добре, какво искаш? Ти ли ме следиш?

Той помисли върху въпроса, после каза:

— Не, не те следя. Идвам да се видя с адвокат, който се опитва да ми прати призовка, и виждам теб. Двамата работите заедно.

Добър отговор, освен това — достоверен. С него Марко отказваше да потвърди, че именно той е маркирал колата ми. Изглеждаше доволен от думите си, макар да не ме убеди. Според мен беше на около четирийсет и пет години. Излъчваше увереност и информираност, като човек, който знае, че е с два хода напред от всички останали.

— Какво искаш? — попитах пак.

— Искам да ти помогна да не се издъниш грандиозно.

— И как точно да се издъня?

Марко продължи, сякаш не бе чул въпроса.

— Знаеш ли думата sicario, адвокате?

Каза я с акцент като латинос. Погледнах през прозореца, след това отново към него.

— Мисля, че съм я чувал.

— Няма точен английски превод, но така наричат убийците на наркокартелите в Мексико. Sicarios.

— Благодаря за урока.

— Там законите за различни от нашите. Знаеш ли, че нямат нито един член в наказателния кодекс, който позволява тийнейджър да бъде съден като възрастен? Без значение какво са извършили, никакви обвинения не могат да им бъдат повдигнати преди да навършат осемнайсет.

— Добре е да го знам, ако пак ходя в Мексико, Марко, но аз практикувам тук, в Калифорния.