Майкл Коннелли - Боговете на вината

— Хей, шефе?

Погледнах Ърл в огледалото за обратно виждане.

— Чух да казваш на Дженифър, че ще ходиш във Викторвил утре. Вярно ли е? Ще ходим ли?

Кимнах.

— Да, отиваме. Още рано сутринта.

И като го казах на глас, напсувах наум Марко.

Телефонът ми завибрира. Беше Сиско. Вече бе готов с обясненията.

— Извинявай, Мик, издънили са се. Видели са човека да пристига и да се качва в колата при Ърл. Показал значка, а те не знаели кой е. Помислили, че е приятел.

— Приятел? Този тип е трябвало да покаже на Ърл значка, за да се качи в колата, а те са помислили, че ми е шибан приятел? Трябвало е веднага да ти се обадят, за да можеш да ми звъннеш и да не му позволиш да ме хване по бели гащи.

— Вече им казах всичко това. Искаш ли да ги изтегля?

— Какво? Защо?

— Ами май вече е ясно кой ти е маркирал колата, нали?

Спомних си твърдението на Марко, че случайно се е натъкнал на мен, докато е идвал при Фългони за призовката. Не му бях повярвал, разбира се. Бях съгласен със Сиско — тъкмо Марко беше маркирал колата ми.

— Може да си спестим парите — казах на Сиско. — Изтегли ги. И без това не успяха да ме предупредят.

— Искаш ли да махнем проследяващото устройство от колата?

Замислих се за това за миг, както и за плановете ми за следващия ден. Реших, че искам да подразня Марко, да му покажа, че не съм се пречупил от неочакваното му посещение и неизречената заплаха.

— Не, остави го. Засега.

— Добре, Мик. И ако това има значение, момчетата наистина съжаляват.

— Добре де, няма нищо. Чао.

Затворих. Ърл караше през Бевърли Хилс по малкия булевард „Санта Моника“ към къщата ми. Умирах от глад и знаех, че наближаваме „Папа Джейк“, павилион за храна, където правят най-хубавия сандвич с пържола на запад от Филаделфия. Не бях ходил там, откакто заради недостиг в бюджета затвориха близкия съд в Бевърли Хилс и бях загубил клиентите, заради които да идвам в този район. Но междувременно също като Адвоката бях започнал да ламтя за хубава пържолка с печен лук и майонезен сос.

— Ърл — казах. — Ще спрем да обядваме тук. И ако онзи агент още ни следи, сега ще научи най-добре пазената тайна на Бевърли Хилс.

След късния обяд приключих със задачите си за деня. Графикът ми беше празен и нямах повече срещи. Смятах да се върна в центъра и да видя дали ще успея да се вредя за среща с Андре ла Кос, за да прегледаме някои неща за предстоящия процес. Но случките от последните няколко часа — от лекцията на Адвоката до срещата със Слай младши и изненадващото посещение на Марко — ме дърпаха към дома. Достатъчно ми се беше събрало.

След като Ърл ме остави и си тръгна със собствената си кола, влязох вкъщи и се преоблякох в дрехи по-подходящи за разходка през Фриман Каниън. Отдавна не бях гледал тренировка на дъщеря ми. От уебстраницата на училището знаех, че остават само няколко седмици до края на сезона и че отборът се подготвя за щатския шампионат. Реших да отида на хълма да погледам и може би така да избягам за малко от мислите си за случая Ла Кос.

Но бягството се отложи, докато минавах през Лоръл Каниън. Дженифър ми се обади, за да ми каже, че е получила съобщението ми и инструкциите ми да спре с проучването за Марко.

— Поразпитах из съда за случаите, по които е работил отделът му, защото информацията в PACER ми се стори непълна — обясни тя. — Обзалагам се, че някой от писарушките, с които говорих, му се е обадил и го е предупредил.

— Всичко е възможно. Та засега проучвай само Мойя.

— Разбрах.

— Можеш ли да ми пратиш всичко, което си събрала, до края на деня? Утре ме чака дълъг път до затвора и бих могъл да запълня времето с малко четене.

— Ще ти пратя…

Каза го колебливо. Сякаш имаше още нещо, което искаше да ми съобщи.

— Нещо друго? — попитах аз.

— Не знам. Всъщност все още се чудя дали вървим в правилната посока. Мойя е по-добра цел за нас от Агенцията за борба с наркотиците.

Разбирах какво има предвид. Да хвърлим подозренията върху Мойя в предстоящия процес щеше да е много по-лесно и вероятно по-ползотворно, отколкото да осветяваме делата на федерален агент. Арънсън се движеше по тънката граница между търсене на истината и опита за постигане на присъда в полза на клиента. Което невинаги е едно и също.

— Знам какво имаш предвид — казах. — Но понякога трябва да се довериш на инстинктите си, а моите ми казват, че това е правилната посока. Ако съм прав, истината ще направи Андре свободен.

— Надявам се.