Майкл Коннелли - Боговете на вината

— Сериозно се съмнявам. Не и след като сте дошли в къщата ми да ме разпитвате.

Кимнах със съчувствие.

— Съжалявам, но трябва да ви зададем някои въпроси. Ще се опитам да съм максимално кратък. Да започнем с това какви са били отношенията ви с Глория Дейтън. Забелязах, че я наричате Глори, и знам, че е използвала името Глори Дейс преди осем до дванайсет години.

Тя кимна.

— Да. Оттогава я познавам. Но след това не съм чула нищо за нея.

— Разбирам ви. Но да се върнем към онзи период — как се запознахте? Можете да сте открита и искрена. Знаем за досието ви и знаем, че сте чиста от много време. Не става въпрос за вас, а за Глория.

Робъртс помълча известно време, после каза:

— Замествахме се. Работехме за една и съща агенция и ако една от нас беше заета, а другата — не, ни се обаждаха. Бяхме три — Глори, аз и Трина. Всичките си приличахме и клиентите не забелязваха, освен ако не бяха редовни.

— Каква е фамилията на Трина?

— Защо не я знаете?

— Защото току-що научаваме за нея.

Тя ме погледна подозрително, но продължи, вероятно защото искаше разговорът да приключи колкото може по-бързо.

— Трина Рафърти. На сайта я представяха като Трина Трикс.

— Къде е Трина Рафърти сега?

Неправилен въпрос.

— Нямам представа! — почти извика тя. — Не чухте ли какво ви казах? Вече не се занимавам с това! Имам си работа, бизнес, живот — и нямам нищо общо с онзи свят!

Вдигнах ръка, за да я спра.

— Извинете, извинете. Просто си помислих, че може да знаете. Че вероятно поддържате контакт.

— Не поддържам контакт с никого от онова време, ясно? Не разбрахте ли?

— Да, разбрах го и осъзнавам, че събуждам стари спомени.

— Така е — и това не ми харесва.

— Извинявам се и ще се опитам да съм кратък. Значи казахте, че сте били три и всички сте имали уебстраници, а обажданията са минавали през агенция. Ако клиентът е поискал вас, но сте били заета, тогава обаждането е било прехвърляно към Глори и Трина и обратно, така ли беше?

— Така беше. Говорите като адвокат.

— Сигурно защото съм. Добре, следващият въпрос.

Поколебах се, защото след този въпрос или щеше да ни изхвърли, или щяхме да стигнем до обетованата земя на знанието.

— По онова време каква беше връзката ви с Хектор Аранд Мойя?

Робъртс се втренчи в мен с празен поглед. Отначало си помислих, че е защото съм споменал име, което никога не е чувала. Но след това видях в очите й да проблясва страх.

— Искам веднага да си тръгнете — каза тя спокойно.

— Не разбирам — отвърнах. — Аз просто…

— Вън! — извика тя. — Ще направите така, че да ме убият! Вече нямам нищо общо с това. Махайте се и ме оставете на мира!

Стана и посочи вратата. Понечих и аз да стана, защото осъзнах, че съм провалил всичко със споменаването на Мойя.

— Сядай!

Беше Ърл. Говореше на Робъртс. Тя го погледна, поразена от мощта на дълбокия му глас.

— Казах да седнеш — повтори той. — Няма да си тръгнем, докато не разберем всичко за Мойя. И не искаме да те убият. Всъщност се опитваме да ти спасим задника. Затова седни и ни разкажи всичко, което знаеш.

Робъртс бавно седна. И аз направих същото — и май бях толкова поразен, колкото и тя. И преди бях ползвал Ърл, за да се правим на разследващи. Но за първи път го чух да говори.

— Добре — каза той, след като всички седнахме. — Разкажи ни за Мойя.

През следващите двайсет минути Кендъл Робъртс ни разказа за наркотиците и проституцията в Лос Анджелис. Каза, че двата порока често се срещали в комбинация във високия сегмент на пазара с ескорт услугите, като компаньонката предлагала на клиента и двете. Така печалбата от всяка среща се вдигала повече от два пъти. И тук на сцената излизал Хектор Мойя. Макар че бил посредник, който пренасял през границата килограми кокаин и ги давал на дилъри на по-ниски нива, той имал слабост към американските проститутки и винаги запазвал известно количество прашец и за себе си. Плащал за секс с кокаин и бързо станал доставчик на много от елитните бръмчалки, които работели в Западен Холивуд и Бевърли Хилс.

Докато слушах, ми стана ясно, че това, което знаех за Глория Дейтън, е крайно недостатъчно. Освен това се потвърдиха предишните ми съмнения, че при последното споразумение, което издействах за нея, съм бил марионетка, внимателно управлявана от Глория и други хора. Опитах се да продължа да играя ролята на човек, който знае всичко, което ми казва Робъртс, но вътрешно се чувствах използван и унизен — дори осем години след случката.