Майкл Коннелли - Боговете на вината

— От колко време преди да го арестуват вие с Трина и Глория познавахте Хектор? — попитах накрая.

— О, от няколко години. Той беше отдавна на пазара.

— И как разбрахте за ареста му?

— Трина ми каза. Обади ми се и каза, че чула, че Агенцията за борба с наркотиците го е прибрала.

— Да си спомняте нещо друго?

— Тя каза, че ще трябва да си намерим друг доставчик, ако той влезе в затвора. А аз й отвърнах, че не се интересувам, защото искам да скъсам с този начин на живот. И много скоро след това го направих.

Кимнах и се опитах да осмисля какво съм научил от нея и как то може да се впише в играта на Фългони, каквато и да бе тя.

— Госпожо Робъртс, познавате ли адвокат на име Силвестър Фългони? — попитах я аз.

Тя присви очи и завъртя глава.

— Никога ли не сте чували името му?

— Не. Никога.

Инстинктът ми подсказваше, че Фългони се нуждае от Робъртс като допълнителен свидетел. Показанията й за Мойя щяха да потвърдят нещо, което той вече знаеше. Това сочеше към Трина Трикс като вероятен източник на информацията. Може би тя бе издала и Глория Дейтън. Валенцуела не бе споменал, че ще носи призовка на Трина Рафърти. Сигурно защото тя вече беше съдействала на Фългони.

Погледнах Кендъл и попитах:

— Някога говорили ли сте с Глори за Мойя и ареста?

Тя поклати глава.

— Не. Всъщност си мислех, че и тя е напуснала този бизнес по същото време. Обади ми се веднъж и каза, че е в клиника за лечение на наркомани и че ще напусне града веднага щом излезе. Аз не напуснах града, но напуснах бизнеса.

Кимнах и попитах:

— Името Джеймс Марко говори ли ви нещо?

Взрях се в лицето й за някаква реакция, която да я издаде. И осъзнах, че всъщност е доста красива, по някакъв ненатрапчив начин. Тя поклати глава и косата й падна под брадичката.

— Не. Трябва ли?

— Не знам.

— Клиент ли е? Повечето от тези мъже не си казват истинските имена. Ако имате снимка, мога да я погледна.

— Не е бил клиент, доколкото знам. Федерален агент е. Доколкото знаем — от Агенцията за борба с наркотиците.

Тя отново поклати глава.

— Значи не го познавам. Не познавам никакви агенти от Агенцията за борба с наркотиците, и слава богу. Знам някои момичета, с които работеха федералните. Федералните са най-лоши. Никога не те изпускат от лапите си, ако ме разбирате.

— Имате предвид — като информатори?

— Ако те докопат, дори не можеш да си помислиш да напуснеш този живот. Не ти позволяват. По-лоши са от сводниците. Искат да им даваш случаи, по които да работят.

— И Марко е искал това от Глори?

— Не ми е казвала.

— Но е възможно да е било така?

— Всичко е възможно. Ако работиш за федералните, не го казваш.

Тук бях съгласен. Опитах се да измисля следващия въпрос, но не се сещах за нищо.

— С какво се занимавате сега? — попитах накрая. — Имам предвид, как си изкарвате прехраната?

— Преподавам йога. Имам студио на булеварда. Какво искате всъщност?

Погледнах я и разбрах, че с преструвката е свършено.

— Познах ви — каза тя. — Чак сега. Вие сте адвокатът на Глори. Онзи, дето измъкна човека, който после уби двама души.

Кимнах.

— Да, аз съм. И се извинявам за маскарада. Просто се опитвам да разбера какво се е случило с Глори и…

— Трудно ли е?

— Кое?

— Да живеете с миналото си.

В гласа й имаше враждебност. Преди да отговоря, на вратата се почука и всички се стреснахме. Тя понечи да стане, но аз вдигнах ръце и сниших глас.

— Може би не бива да отваряш.

Тя замръзна.

— Защо?

— Защото мисля, че един човек ти носи призовка. Той работи за адвоката на Мойя — Фългони. Иска да свидетелстваш официално за някои от нещата, за които току-що си говорихме.

На лицето й се изписа страх — страх от Хектор Аранд Мойя. Кимнах на Ърл и той стана и тихо излезе в коридора, за да провери.

— Какво да правя? — прошепна Робъртс.

— Засега просто не отваряй — казах. — Той…

В къщата отекна още по-силно почукване на вратата.

— Той трябва да ти даде призовката лично. Докато успяваш да му избягаш, няма нужда да я изпълняваш. Има ли заден вход? Може да седне на улицата да те чака.

— О, боже! Защо е всичко това?

Ърл се върна в стаята. Беше погледнал през шпионката.

— Валенцуела ли е? — прошепнах.

Той кимна. Обърнах се пак към Робъртс.

— Или ако искаш, мога да приема призовката от твое име и след това да отида при съдия и да поискам да я погаси.

— Какво означава това?

— Да я спре. Да се погрижи да не те замесват.

— И колко ще ми струва?