Майкл Коннелли - Боговете на вината

Когато бяхме само на пресечка от жилището й, видях, че в тази част на Виста дел Монте има къщи, а не апартаменти. Накарах Ърл да спре, за да се преместя на предната седалка. Но преди това трябваше да разкача принтера и да го сложа в багажника.

— В случай че ни види как пристигаме — казах, след като затворих вратата.

— Добре — каза Ърл. — Какъв е планът?

— Да се надяваме, че ще можем да паркираме отпред и да изглеждаме официални с тази кола. Ти идваш с мен до вратата, а аз ще говоря.

— При кого отиваме?

— При една жена. Искам да ми каже какво знае.

— За какво?

— Не знам.

Това беше проблемът. Кендъл Робъртс бе призована по жалбата на Мойя също като мен. Аз нямах почти никаква представа каква ще е моята роля в случая, да не говорим за нейната.

Имахме късмет. На адреса, който Сиско ми бе дал, паркирането беше позволено и точно пред къщата от 50-те години в провинциален стил имаше противопожарен кран.

— Паркирай така, че тя да може да види колата.

— Може да подпрем крана.

Отворих жабката, извадих табелка, на която пишеше „Духовенство“, и я сложих на предното стъкло. Често върши работа и винаги си струва да се опита.

— Ще видим — казах.

Преди да сляза от колата, извадих портфейла си, измъкнах от едно от джобчетата ламинираната си адвокатска карта и я пъхнах под прозрачното пластмасово прозорче точно пред шофьорската си книжка. Обсъдих набързо плана с Ърл и след това слязохме.

Сиско ми бе казал, че Кендъл Робъртс не е била арестувана от 2007 г. Подозирах, че е спряла с този начин на живот и вероятно живее прилично. Надявах се да използвам това в свой интерес — ако изобщо жената си беше вкъщи.

Сложих си слънчевите очила, понеже през последната година заради изборите лицето ми се бе появявало по телевизията и на билбордове из целия град. Не исках да ме разпознаят. Почуках на вратата и след това отстъпих назад и застанах до Ърл. Той носеше очила „Рейбан“ и обичайния си черен костюм с вратовръзка. Аз бях с тъмносив „Корнелиани“ на тънки райета. Но така, застанали рамо до рамо и двамата с тъмни очила, приличахме на двойката бял и черен от поредицата филми, които бях гледал с дъщеря си в по-добри времена.

Прошепнах на Ърл:

— Кои бяха онези филми за онези двамата, които гонят извънземни по някаква тайна държавна…

Вратата се отвори и на прага застана жена, която изглеждаше по-млада от 39-те години, които ми бе казал Сиско. Беше висока, елегантна, с червеникава коса до раменете. Доколкото виждах, не носеше грим, а и не й трябваше. Беше със сиво долнище на анцуг и розова тениска с надпис „Имаш ли флекс?“.

— Кендъл Робъртс?

— Да?

— Казвам се Холър. От Калифорнийската адвокатска колегия. А това е Ърл Бригс. Дали можем да ви зададем няколко въпроса за едно нещо, което разследваме?

Отворих портфейла си и го вдигнах, за да ми види картата. На нея имаше лого, изобразяващо везните на правосъдието — изглеждаше съвсем официално. Не исках да й давам прекалено много време да я гледа, затова затворих портфейла и го прибрах във вътрешния си джоб.

— Няма да ви отнемем много време.

Тя поклати глава.

— Не разбирам… Нямам нищо общо… с правосъдието. Сигурно е станала някаква…

— Не се отнася за вас, госпожо. Става въпрос за други хора, вие сте в периферията на събитията. Може ли да влезем, или ще ни придружите до офиса ни във Ван Найс, за да поговорим?

Беше рисковано да й предлагам да отидем на място, което не съществува, но бях сигурен, че няма да иска да напусне дома си.

— Какви други хора? — попита тя.

Надявах се да не ме попита, преди да влезем. Но проблемът беше, че блъфирах и се опитвах да се държа все едно знам нещо, а не знаех нищо.

— Например Глория Дейтън.

— Тя е мъртва.

— Знаем това, госпожо, проверяваме случая. Възникнали са някои етични проблеми в поведението на адвоката й. Може ли да влезем? Обещавам, че няма да ви отнемем много време.

Тя колебливо отстъпи назад. Пусна ни. Прекрачих прага и Ърл ме последва. Кендъл ни поведе към всекидневната, седна на един стол срещу нас и каза:

— Вижте, нямам нищо общо с онзи свят от много време и не искам да се връщам в миналото. Не знам какви ги е вършила Глори, какъв й е случаят и какво се е случило с нея. Не съм говорила с нея от години.

Забелязах, че използва професионалния псевдоним на Глория Дейтън от времето, когато я познавах и представлявах.

— Разбираме това и няма да ви връщаме в миналото — казах. — Всъщност искаме да ви помогнем да се отървете от него.