Майкл Коннелли - Боговете на вината

— Добре, Мик. Значи без лоши чувства?

Погледнах Валенцуела над листа. Отново бе извадил телефона си и ме снима. Дори бях забравил за присъствието му. Бих полудял, ако вече не бях толкова заинтригуван.

— Не, нямам лоши чувства, Вал. Ако знаех, че си станал призовкар, щях и аз да те ползвам.

Сега пък Валенцуела беше заинтригуван.

— Когато кажеш, пич. Имаш ми телефона. Няма много пари на пазара с гаранциите в момента, така че обирам каквото е останало, ако ме разбираш.

— Разбирам те. Но предай на работодателя си по това дело, че като на адвокат му казвам, че призовката не е начин да…

Изгубих дар слово, когато прочетох името на адвоката, издал призовката.

— … Силвестър Фългони?

— Който мамата ще ви разгони.

И Валенцуела се засмя, горд от остроумния си отговор. Но аз си мислех нещо друго. Силвестър Фългони наистина действаше твърде грубо. Но беше необичайно да ме призовава тъкмо той, защото адвокатските права му бяха отнети и излежаваше присъда във федерален затвор за укриване на данъци. Бе изградил успешна практика най-вече с дела срещу правораздавателни органи по най-различни обвинения — ченгета, които се възползват от служебното си положение, за да не ги съдят за побой, изнудване и други престъпления, понякога дори и убийство. Беше спечелил на клиентите си милиони от споразумения и присъди и бе прибрал и своя дял от тях. Само че не си бе направил труда да си плаща данъците и накрая държавата, която толкова често съдеше, забеляза това.

Фългони твърдеше, че е жертва на отмъщение, което цели да го накара да спре да защитава жертвите на правораздаването и държавата, но истината беше, че не си бе плащал данъците, дори не бе подавал данъчни декларации четири поредни години. Събираш дванайсет данъкоплатци за съдебни заседатели и решението им винаги ще е срещу него. Фългони обжалва осъдителната присъда почти шест години, но накрая времето му изтече и той влезе в затвора. Това бе станало само преди година и у мен се прокрадна подозрението, че се е озовал именно във федералния затвор във Викторвил, който по една случайност бе настоящият дом и на Хектор Аранд Мойя.

— Слай да не е излязъл? — попитах. — Не е възможно вече да си е върнал адвокатските права.

— Не, това е синът му, Слай младши. Той работи по случая.

Никога не бях чувал за Силвестър Фългони младши и доколкото си спомнях, Силвестър старши не бе много по-възрастен от мен.

— Сигурно е младо адвокатче.

— Няма как да знам. Никога не съм го виждал. Контактувам с асистента му. Трябва да тръгвам, Мик. Имам да доставям още стока.

Потупа сака, който бе преметнал през рамо, и понечи да тръгне по коридора.

— Още по това дело ли? — попитах, като вдигнах призовката.

Валенцуела се намръщи.

— Стига, Мик, знаеш, че не мога…

— Пращам много призовки, да знаеш, Вал. Имам предвид, че който ми върши тази работа, всеки месец изкарва добри пари. Но трябва да е човек, на когото имам доверие, нали ме разбираш? Някой, който е на моя страна, а не срещу мен.

Валенцуела много добре разбираше какво имам предвид. Поклати глава и очите му светнаха, когато се приближи към мен и се измъкна от ъгъла, в който го бях притиснал. Направи ми знак с пръст.

— Кажи ми, Мик, може би ще можеш да ми помогнеш…

— Разбира се — отвърнах. — Какво искаш?

Той отвори сака и започна да рови из документите вътре.

— Трябва да отида в Агенцията за борба с наркотиците да се видя с един агент, Джеймс Марко. Имаш ли представа дали е в сградата на федералното правителство?

— Агенцията за борба с наркотиците ли? Ами зависи дали е в някой от разследващите отдели, или не. Те имат отдели и в сградата, и на други места.

— Работи в… момент… Междуведомствения отдел за борба с картелите.

Помислих малко. Интригата около призовката и всичко останало ме завладяваше все повече.

— Съжалявам, не знам къде се намира. Нещо друго, с което да ти помогна?

Валенцуела пак зарови в чантата си.

— Да, има още нещо. След Агенцията за борба с наркотиците трябва да се видя с една дама, Кендъл Робъртс. Живее на Виста дел Монте в Шърман Оукс. Случайно да знаеш къде е това?

— Не, съжалявам.

— Е, ще трябва да пусна джипиеса. Чао, Мик.

— Чао, Вал. Ще ти се обадя за следващите си призовки.

Погледах го как се отдалечава по коридора, след това отидох до една пейка до стената, седнах, отворих куфарчето си и записах имената, които Валенцуела току-що ми бе казал. След това извадих мобилния си телефон и се обадих на Сиско. Съобщих му имената на Джеймс Марко и Кендъл Робъртс и му казах да изрови за тях всичко, което може. Споменах, че Марко вероятно работи в Агенцията за борба с наркотиците.