Джозеф Файндер - Параноя

— Господи! — прошепна Камилети от своя край на масата. Пишеше трескаво в бележника си.

Годард започна да кима, бавно в началото, но все по-енергично.

— Много интригуващо — одобри той. После се обърна към Нора: — Как каза, че му било името… Илайджа?

— Адам — късо го поправи Нора.

— Благодаря, Адам — погледна ме той. — Не беше никак зле.

„Не благодари на мен — помислих си. — Благодари на Уайът“.

И тогава хванах погледа на Нора: в него се четеше възможно най-чиста и нескривана омраза.

Официалното решение ни бе съобщено по електронната поща преди обед: Годард разпореждаше отлагане на екзекуцията на „Маестро“. На ангажирания с „Маестро“ екип се възлагаше спешно да изработи предложение за промените, необходими за удовлетворяване изискванията на военните. Междувременно Управителният съвет на „Трайон“ щеше да започне преговори за сключване на договор с отдел „Снабдяване и логистика“ към Агенцията по информационни системи в отбраната на Пентагона.

В превод: забивка в коша! Старият продукт не просто бе свален от системата за поддържане на жизнената му дейност, но едновременно с това му бе направено кръвопреливане и трансплантация на сърцето.

И тогава лайното удари вентилатора и работите наистина се оплескаха.

Бях в мъжката тоалетна, застанал пред писоара и готов да си смъкна ципа, когато с небрежна походка се вмъкна Чад. Чад — бях забелязал това — с някакво шесто чувство бе доловил, че не обичам да пикая в компания. Бе започнал да ме преследва при всяко мое влизане в мъжката тоалетна, за да побъбрим на спортна тема, и това неизменно ми бе затваряло кранчето. Този път се насади пред съседния писоар с грейнало лице, сякаш не можеше да повярва на щастието си, че ме вижда. Пикочният ми канал страдалчески се сви. Мрачно загледах плочките над писоара.

— Хей… — започна той. — Страхотно представяне, приятел. Ако това е начин да се надигнеш… — Той бавно поклати глава, сякаш зачуден на уменията ми, и се изплю. Струята му мощно се плискаше в основата на писоара. — Господи! — Тонът му бе наситен с отровен сарказъм. Беше пресякъл някаква невидима линия и вече не се преструваше.

„Махни се оттук, за да се доизпикая“ — примолих се наум.

— Просто спасих продукта — опитах се да му обясня станалото.

— Да… и с това погреба Нора. Дали си заслужаваше за няколкото червени точки и възможността да се покажеш пред шефа? Тук не е прието да се действа така, приятел. Ти направи голяма шибана грешка! — Той се изтръска, вдигна ципа си и излезе от тоалетната, без да си измие ръцете.

Когато се върнах на работното си място, ме чакаше гласова поща от Нора.

— Ето ме, Нора — обявих пристигането си, когато влязох в офиса й.

— Адам — тихо отговори тя, — седни, моля те. — Усмихваше се с леко тъжна, спокойна усмивка. Което не обещаваше нищо добро.

— Нора, мога ли да кажа…

— Адам, както знаеш, едно от нещата, с което в „Трайон“ се гордеем, е, че винаги се стремим да намерим подходяща работа за всеки служител и по този начин да се уверим, че хората с най-голям потенциал са натоварени със съответстващи на този потенциал отговорности. — Тя отново се усмихна й погледът й просветна. — Поради тази причина, аз току-що подготвих молба за преместване на служител на друго работно място и я заведох пред Том с искане за изпълнение.

— Преместване?

— Ние сме адски впечатлени от твоя талант, твоята изобретателност и дълбочината на твоите знания. Оперативката тази сутрин демонстрира всичко това по максимално убедителен начин. Нашето разбиране е, че човек от твоя калибър може да бъде най-полезен в ТТП. Тяхното звено „Снабдяване“ определено ще се възползва от екипен играч като теб.

— ТТП?

— Сателитният ни офис в Триъгълния технологичен парк, Рали-Дърам, Северна Каролина.

— Северна Каролина? — Правилно ли чувах? — Говориш за прехвърлянето ми в Северна Каролина?

— Адам, на теб може да ти звучи като Сибир. Но бил ли си някога в Рали Дърам? Това е прекрасен район.

— Но, но… аз не мога да се преместя… имам тук задължения. Налага се да…

— Не се притеснявай, отдел „Премествания“ ще организира всичко. Транспортните ти разноски се покриват… в разумни граници естествено. Вече съм информирала „Личен състав“. Зная, че всяко преместване разбива статуквото, но нашите хора са се научили да го правят изненадващо безболезнено. — Усмивката й стана още по-широка. — Там ще ти хареса и което е по-важното, хората ще те харесат!