Джозеф Файндер - Параноя

Това беше краят. Мордън ме бе разкрил. И какво сега? На кого щеше да съобщи? Камилети щеше да ме изхвърли от фирмата в мига, в който научеше, че съм влизал в офиса му, и Годард нямаше да му попречи.

— Ноа… — изграчих аз, но мозъкът ми отказа да измисли продължението.

— Искам да те поздравя за дрехите ти — обади се той. — Напоследък си стъпил сигурно на правилния път към върховете.

— Благодаря. Всъщност…

— Черната трикотажна риза, карираното сако… съвсем в стила на Годард. Все повече заприличваш на безстрашния ни водач. По-бърза, по-спретната бета-версия 57 57 Бета-версия — от бета тестване (компютърен термин): процесът на официално искане на обратна връзка по отношение на софтуер, който още се разработва. При бета-тестовете софтуерът се разпраща на потенциални клиенти, както и на влиятелни крайни потребители (т.н. бета сайтове), които тестват функционалността му и откриват или не всякакви грешки, които все още съществуват, е програмата, за да бъдат отстранени, преди пускането й на пазара. — Б.пр. . С много нови възможности, не всички, от които работят както трябва. — Усмихна се. — Забелязах, че си се сдобил и с ново порше.

— Да.

— Трудно е да не станеш като другите тук, нали? Един съвет, Адам: докато ускоряваш по магистралата на живота, поспри за малко и се позамисли. Нали се сещаш: когато всичко само идва насреща ти… може би караш в насрещното платно.

— Ще го имам предвид.

— Новината за съкращенията беше много интересна.

— Е, ти си в безопасност.

— Това въпрос ли е, или предложение? — Нещо в мен, изглежда, го развеселяваше. — Няма значение. Аз имам криптонит.

— Какво означава това?

— Нека само кажа, че не съм почетен инженер просто заради трудовата ми кариера.

— И за какъв вид 58 58 Съгласно историята за Супермен има различни видове криптонит, които въздействат на героя по различен начин (напр. зеленият отнема силите му само докато се намира в близост до него, златният — завинаги и т.н.). — Б.пр. криптонит говорим? Златен? Зелен? Червен?

— Най-сетне да стане дума за нещо, което ти е известно. Но ако ти кажа, Касиди, няма ли да загубя силата си?

— Така ли?

— Просто си прикривай следите и понякога поглеждай зад гърба си — каза той и се отдалечи по коридора.

Прибрах се относително рано — към девет и половина. Бях нервна развалина и се нуждаех от три денонощия непрекъснат сън. Докато пътувах от „Трайон“, не можех да извадя сцената с Мордън от главата си — опитвах се да проумея смисъла на случилото се. Не ми беше ясно планираше ли той да каже за мен на някого, да ме издаде. И ако не, защо? Дали не искаше просто да ме държи в ръцете си? Не знаех как да разбирам поведението му и това беше много лошо.

Улових се, че си мечтая за голямото ново легло с матрак „Дукс“ и как ще се хвърля в него в мига, в който прекрача прага. Докъде бях стигнал!? Да си мечтая за сън. Унизително…

Както и да е, нямаше начин веднага да легна да спя, защото имах работа. Трябваше да извадя копията на фирмените досиета и да ги засиля на Мийчъм и Уайът. Не исках да са у мен нито секунда по-дълго, отколкото е нужно.

Така че използвах скенера, даден ми от Мийчъм, превърнах документите в PDF файлове, шифровах ги, прикрепих ги към имейл и ги изпратих през анонимайзъра.

Когато свърших, извадих ръководството за работа с KeyGhost, свързах устройството към компютъра и започнах да изтеглям информацията. Когато отворих първия документ, изпитах пристъп на раздразнение — той представляваше блок от напълно неразбираеми символи. Изглежда, бях сбъркал нещо. Вгледах се по-подробно и едва тогава видях, че има някаква система… все пак може би не бях оплескал всичко. Забелязах името на Камилети, после следваха фрагменти от цифри и букви, след това имаше дори цели изречения.

Бог знае колко страници текст. Всичко, което той беше въвел през клавиатурата си този ден, и то никак не беше малко.

Най-важното: бях прехванал паролата му — шестцифрено число, завършващо на 82, което може да бе рождената година на някое от децата му. Или годината на брака му. Или нещо друго.

Но най-интересни бяха имейлите му. Бяха много, пълни с конфиденциална информация относно нашата компания и компанията, за чието изкупуване отговаряше Камилети. Същата „Делфос“, за която бях научил от досиетата в кабинета му — онази, за която „Трайон“ се готвеха да платят маса пари в наличност, че и акции в допълнение.