Джеймс Твайнинг - Монетата

— По дяволите! — Том прехапа устна. Представи си овъгления сгърчен труп на Ренуик, но веднага се опита да прогони ужасяващия образ от съзнанието си. Хари вече го нямаше. Хари, който му беше повече от баща. Задъха се, сякаш се колебаеше дали да се гмурне към дъното, или да изплува обратно на повърхността. Не можеше да си позволи да се разридае. Не и пред Дженифър. Пред никого.

— После се обадих на Макс да дойде да ме вземе. Тръгнахме и той извика ченгетата.

Таксито мина по един мост над реката и пое покрай изящната стоманена паяжина на Виенското колело на хилядолетието. Неподвижните толкова рано люлки блестяха като перли на утринното слънце.

— Как разбра къде да ме намерите?

— Нашите хора те следят от няколко дни. Снощи те наблюдаваха, за да са сигурни, че няма да избягаш или да се опиташ да отмъкнеш монетата. За щастие един те е видял да скачаш през прозореца.

— Къде е монетата? — с пресъхнало гърло попита той.

— Изчезна — глухо отговори Дженифър и погледна през стъклото. — Тя е единственото, което са взели. Дошли са за нея.

— Искаш да кажеш, че е било професионален удар?

— Така изглежда.

— Но как са разбрали, че е там?

— Има две вероятни обяснения. Или някой, който е знаел, че монетата е у мен, ме е проследил дотам, или някой им го е съобщил. Знаем, че снощи ти не си се обаждал нито от мобилния, нито от домашния си телефон, затова си чист…

— Значи смятате, че Хари…

— Анализирахме разпечатката на телефонните му разговори. — В гласа й прозвуча съжаление. — Виж какво, Кърк, не знам как да ти го кажа, но снощи проверихме Хари Ренуик. Не съществува нито богат роднина, нито наследство.

— Какви ги говориш?

— Ами помисли. Картините и тази огромна къща. Значи е платил всичко от джоба си. Може би е станал алчен.

Том отново прехапа устна. Отказваше да го повярва. Хари да взима подкупи? Нямаше логика.

— И онзи, който е убил Хари и е откраднал монетата, е направил да изглежда така, сякаш си го направил ти. Измили са и са прибрали моите прибори и са оставили само твоите и неговите.

— И защо?

— И аз искам да знам. — Очите й заблестяха решително. — Мисля обаче, че си много убедителен заподозрян.

— Трябваше да видиш лицето на Кларк, когато дойде да ме арестува.

— Кой е тоя Кларк?

— Ченге. Опитва се да ме арестува от години. Сигурно е решил, че най-после е ударил джакпота.

Последваха няколко минути мълчание. Том трескаво обмисляше онова, което току-що беше чул.

— Нека да си изясним нещата — каза най-сетне. — Вашите хора могат да докажат, че Хари е бил жив, когато съм си тръгнал, че не съм излизал от дома си цяла нощ и не съм се обаждал на никого.

— Аха. — Дженифър кимна.

— Тогава какво искате? Каква е уловката?

— Ти ли открадна монетите? — попита тя направо и го погледна изпитателно.

Том отвърна на погледа й, без да мига, и отговори твърдо и уверено:

— Не. Едва снощи научих за тях. Иска ми се да не бях чул нищо.

Дженифър кимна и Том усети, че тя се бори с някакво решение, което всъщност не иска да взима. Таксито бе стигнало до Воксхол и минаваше покрай подобната на замък сграда от стъкло и камък на МИ-5.

— Уловката е, че ако ти помогна, и ти трябва да ми помогнеш.

— Какво имаш предвид? — предпазливо попита Том.

Тя се облегна назад на седалката и отново погледна през стъклото.

— Монетата беше едната от петте откраднати от Форт Нокс преди три седмици.

— Форт Нокс!? — възкликна той. — Господи! Как са го направили?

— В момента това няма значение. Важното е, че две седмици по-късно едната се появи в Париж. Същата монета, която ви показах снощи и после изгубих. Смятаме, че и останалите са в Европа и вероятно са в процес на продажба на частен колекционер. Въпросът е, щом не си ги откраднал ти, тогава кой?

Том гневно отмести поглед от нея.

— Не съм доносник.

— А Хари?

— Какво Хари? Какво общо има той с това?

— Мислиш ли, че между кражбата във Форт Нокс и убийството му няма връзка? Според мен крадецът е изгубил едната монета, разбрал е, че е у Хари, и го е убил, за да я вземе. Помогни ми да открия кои са извършителят и организаторът и ще помогнеш за залавянето на убийците на Хари.

Том не отговори. Разсъждаваше върху думите й.

— Трябва да замина за Париж — продължи Дженифър. — Днес следобед имам уредена среща с Ван Симсон. След това искам да огледам мястото, където е била намерена монетата. Ти познаваш града и знаеш как стоят нещата там. Говоря най-много за два дни.