Джеймс Твайнинг - Монетата

— Шегуваш се! — засмя се той.

— Защо мислиш така?

— Да не си полудяла? Изобщо нямам доверие на вашите хора. Навремето ме прецакаха. Няма да се хвана отново на същия номер.

— Не знам какво ти се е случило и не искам да знам, но ти обещавам, че сделката ще е честна.

— И двамата знаем, че обещанията ви не струват пукнат грош.

Дженифър бавно кимна.

— Имаш право. Не аз решавам нещата. Но ела с мен в Париж и ще говоря с шефа си. Ако той отхвърли сделката, ще те пусна да си вървиш. Ще кажа, че си избягал, или ще измисля нещо друго. Това вече мога да го обещая.

Таксито се отправи към Клапам и на мястото на административните сгради и луксозни крайречни квартали се появиха редици спретнати къщи във викториански стил. Дженифър потропа по паравана. Шофьорът намали скоростта и спря.

— В противен случай можеш да поемеш риска тук и сега. — Тя отвори вратата. — Мога обаче да ти кажа, че американското правителство няма да е в положение да подкрепи историята ти. Оставаш сам с твърденията си, че и аз съм била на вечерята, че Хари е бил жив, когато си си тръгнал, и че не си излизал от дома си през нощта. Откровено казано, според мен нямаш шанс.

Том неволно започна да се смее.

— В това ли се изразява помощта ви?

— Не правя опити да се сприятеляваме. Говоря за примирие. Помогни ми да намеря монетите и крадеца, а аз ще ти помогна да откриеш убийците на Хари, да изгладиш нещата с твоя приятел Кларк и да изчистиш досието си. От теб зависи, но сделката е изгодна.

Колкото и да му беше неприятно да го признае, тя имаше право.

— Добре, ще дойда в Париж и ще говоря с шефа ви. Ако това не му хареса, ще изчезна, преди да поискате заповед за екстрадиране. Но го правя заради теб и определено не заради ФБР. — Том леко повиши тон, за да наблегне на думите си. — И когато намерите извършителите, не се изпречвайте на пътя ми. Искам хората, които го убиха, да си платят.

Кент, Англия

08:05

Стигнаха до самолета за два часа. Черното такси напусна града и пое по тесни селски пътища. Покривът му едва се виждаше над гъстите живи плетове. Самолетът ги чакаше в края на голямо поле в дивата пустош на Кент. Осигуряването му бе наложило бърза промяна на плана от страна на отзивчивия Макс, тъй като сега, след като полицията издирваше Том, чартърният полет, който Дженифър бе запазила, беше изключен. „Добрият стар Чичо Сам очевидно има дълги ръце“ — гордо си помисли тя.

— Качвай се — каза тя на Том. — Аз ще се обадя по телефона.

Кърк кимна и се вмъкна през люка. Дженифър извади телефона си. Във Вашингтон беше два през нощта, но тя реши, че Корбет няма да има нещо против да го събуди, за да чуе новините. Стомахът й се сви, когато чу недоволния му глас.

— Аз съм.

— Браун? Колко е часът?

— В Лондон е осем сутринта. Съжалявам, че те събудих.

— Няма нищо. — Корбет се прозя. — Как мина снощи? Всичко наред ли е?

— Не.

— Какво стана? — Умората изведнъж се изпари от гласа му.

— Ренуик е мъртъв.

— Мъртъв?!

Дженифър си представи как Корбет скача от леглото и очите му блясват.

— Убит. Застрелян. Видях как стана.

— Карай по-бавно. Какво стана?

Тя се пое дъх, опита да се успокои и заговори с точно премерени изречения.

— Кърк беше там, както бе планирано. Вечеряхме и после той си тръгна. Аз останах, за да обсъдя случая с Ренуик. По едно време в къщата нахълтаха трима мъже. Нападнаха ни, застреляха Ренуик и ме удариха. Когато дойдох в съзнание, монетата беше изчезнала.

— Какво?! — изуми се Корбет и Дженифър сякаш го видя как се отпуска на леглото и свива юмрук. — По дяволите. Йънг ще получи инфаркт, като чуе.

— Ще я намеря.

— Мислиш ли, че са дошли за монетата, или е било случайно съвпадение?

— Не е случайно. Ренуик има картини на стойност милиони долари на стените. Не са ги докоснали. Влязоха и излязоха. И не просто застреляха Ренуик — фактически го екзекутираха. Той знаеше кой ги е изпратил.

— Но как са разбрали, че монетата е там?

— Макс провери разпечатката на телефона на Ренуик. Изглежда, се е обадил на няколко души, след като Кърк си тръгна.

— Значи имаме мъртво цивилно лице и изчезнала монета на стойност осем милиона долара?

— Английските полицаи мислят, че Кърк е убил Ренуик, и са се опитали да го арестуват сутринта. Наредих да го наблюдават цяла нощ. Няма начин да е замесен. Натопиха го. Отпечатъците му са били умишлено оставени на сцената, а моите — заличени.

— Какви ги говориш?

— Мисля, че може би не преследваме, когото трябва. Познавам реакциите на хората и инстинктът ми подсказва, че Кърк не знаеше нищо за Форт Нокс, нито за монетите, докато не му казах.