Джеймс Твайнинг - Монетата

Отблизо сградата беше още по-внушителна. Гранитните стени сякаш притискаха всичко. Тъмната им потискаща енергия смачкваше, смазваше и задушаваше. Дженифър изведнъж чу собственото си дишане, стори й се, че движенията й са забавени, сякаш под вода.

Монтираните високо на гранитните стени камери покриваха всеки сантиметър на хранилището. Прожектори, поставени на черни стълбове, бяха насочени към двора.

Пред главния вход се развяваше огромно американско знаме. Красиво изваяната златна емблема на министерството на финансите блестеше като малко слънце.

— Спрете — извика Шепард и Дженифър мигновено удари спирачки. Гумите се плъзнаха по асфалта и колата спря. — Брей — задъхано каза той. — Мисля, че поставихте световен рекорд.

— Колата наистина е бърза. — Тя изскочи навън и му хвърли ключовете. — Какво сте направили? Сменили сте предавките?

— Професионална тайна — усмихна се Шепард. — Какво ще кажете за управлението?

— Не завива достатъчно бързо. Предното ляво окачване трябва да се регулира.

— Ще го оправим. — Той й намигна. — Да тръгваме. Ригби ви чака — а мрази да чака.

Влязоха в хладната мраморна сграда.

10:27

Както беше казал Шепард, капитан Ригби стоеше в голямото фоайе и чакаше Дженифър. Стисна ръката й и се усмихна насила. Беше висок — поне метър и деветдесет. Униформата му беше безупречно чиста и изгладена, косата — подстригана късо. В очите му се четеше отлична подготовка и изпълнителност. Очевидно полагаше усилия да съгласува екстравагантното облекло за голф на Шепард със своя добре подреден свят. Дженифър реши да говори кратко и делово, защото усети, че Ригби няма да обърне внимание на нищо друго.

— Много ви благодаря, че се съгласихте да се срещнете с мен, капитане.

— Няма защо, агент Браун — сковано отвърна той. — Всички си вършим работата.

Начинът, по който светлосините му очи се присвиха над тънкия нос и високите скули, загатваше какво всъщност си мисли: смяташе, че това е загуба на време. Не искаше нито нея, нито други федерални агенти в базата си, за да му задават въпроси, да нарушават установената му практика и да цапат лъскавия под с обувките си. Искаше Дженифър да се махне. Незабавно. Е, това я устройваше напълно.

— Получихте ли инструкции от Вашингтон?

Той кимна.

— Да, пристигнаха сутринта. Не сме пипали предметите, както се изисква в тях.

— Добре. Тогава, преди да слезем долу, се питам дали бихте отговорили на няколко въпроса.

— Какви въпроси? — Тонът на Ригби мигновено стана подозрителен.

— Каквито реша да ви задам, капитане — твърдо отговори Дженифър.

— Хранилището е секретно — енергично възрази той. — Ако смятате, че ще разкрия поверителна информация без изрична заповед, предлагам да се върнете на самолета, агент Браун.

— А ако вие смятате, че ще си тръгна оттук, без да съм получила всичко, което искам, предлагам да прочетете още веднъж инструкциите, капитане. — Тонът й беше неумолим и непреклонен, очите й блестяха предизвикателно. Обикновено не повишаваше тон, но в случая усети, че Ригби е свикнал да не реагира на друго. — Заповедите изрично упоменават пълно и безпрекословно съдействие на ФБР, докато трае разследването, включително разкриване на секретни процедури за сигурност, свързани със случая. Ако имате проблем с това, предлагам веднага да отидете в кабинета си и да се обадите на вашите и на моите шефове във Вашингтон. Мисля, че и двамата знаем какъв ще е отговорът.

Настъпи неловко мълчание, нарушавано само от скърцането на подметките на обувките за голф на Шепард, който нервно преместваше тежестта си от крак на крак. Ригби се изчерви и сви юмруци толкова силно, че кокалчетата на пръстите му побеляха. Дженифър стисна устни и се вторачи в него. Накрая той направи някаква гримаса, наподобяваща усмивка, и отстъпи:

— Добре.

— Нямам намерение да си пъхам носа в работата ви, капитане — каза Дженифър с по-помирителен тон, след като бе постигнала своето. — Искам само малко информация за хранилището за доклада си. Например дали е военна, или федерална собственост.

— О, по малко и от двете — облекчено отвърна Ригби, макар че в гласа му все още се долавяше непогрешима нотка на нервност и припряност. — Сградите са построени на земя на военните, затова те осигуряват охраната и защитата. Но хранилището е подчинено на министерството на финансите и персоналът се състои от офицери от полицията на монетния двор. Общо сме двадесет и шестима.