Джеймс Твайнинг - Монетата

Примига и погледна през прозореца. През овалното стъкло се виждаше одеяло от ниви в различни нюанси на жълтото, всяка оградена с тъмна ивица дървета. Отдясно наляво минаваше един-единствен тънък като конец път и изчезваше в двете посоки в трептящата омара на жегата. Върху равната земя като островчета се извисяваха усамотени чифлици. После самолетът рулира и Дженифър видя оградата на военновъздушната база.

Слезе на пистата и се ръкува с мъжа, който я чакаше.

— Добре дошли в Кентъки, агент Браун. Аз съм лейтенант Шепард. Ще ви придружа до хранилището.

— Благодаря — отвърна тя. Не успя да сдържи усмивката си. Шепард се бе издокарал страхотно: карираните му розови панталони, бялото поло и жълтата шапка с козирка срещу слънцето се надпреварваха за вниманието й. Усмихваше й се широко и въодушевено стискаше ръката й.

Дженифър внимаваше да не си съставя мнение за хората прекалено бързо. Беше наследила тази черта от майка си, която твърдеше, че времето било единствената надеждна лупа за преценяване на характера. Сега обаче инстинктивно хареса Шепард. Той беше жизнерадостен, весел и самоуверен и се държеше непринудено и искрено. Крещящото му облекло всъщност само засилваше приветливия му вид.

Той погледна дрехите си и й се усмихна виновно. Кафявите му очи блестяха на гладкото, загоряло от слънцето лице.

— Надявам се, че ще ме извините. Отивах да играя голф, когато ми се обадиха да ви посрещна. Нямах време да се преоблека.

Дженифър кимна.

— Не се притеснявайте, лейтенант. Благодаря, че дойдохте да ме вземете. Далеч ли е?

— Не. Не и с това бебче. — Той посочи бяла количка за голф.

— С това? — Тя го погледна учудено.

— Да. — Шепард седна зад волана, протегна ръка и сложи на покрива червена лампа. — Един приятел от инженерните войски направи някои подобрения. Падате ли си по колите?

— Навремето с баща ми поправяхме и карахме фордове „Мустанг“, ако това се брои — усмихна се тя.

— Е, значи може би вие трябва да шофирате — предложи Шепард и се премести. — Тъкмо ще ми кажете как според вас се представя тази красавица.

— Добре. — Дженифър сви рамене, седна зад волана и превъртя ключа на стартера. — Държите ли се здраво?

— О, да.

Освен хранилище на американския златен запас Форт Нокс беше и оръжейната столица на Съединените щати. Тук живееха и работеха тридесет и две хиляди служители от американските военни сили. Колата фучеше покрай казарми, трапезарии, полигони и войници, които маршируваха или тичаха в строй.

Дженифър слаломираше между войниците и сградите. Червената лампа на покрива проблясваше. Идващите насреща превозни средства натискаха клаксоните. Шепард крещеше напътствия. Беше се вкопчил с всичка сила в дръжката, за да не се изплъзне от лъскавата бяла пластмасова седалка. Пътуването явно му доставяше удоволствие.

Пред тях се появи облицованото с гранит хранилище. От разстояние на Дженифър й се стори, че сградата е съвсем обикновена, не много по-голяма от малък административен блок, нещо като ниска банка в местен търговски център. Но докато се приближаваха, се видя, че е солидна и масивна като планина.

Комплексът беше на две нива. Горният етаж беше по-малък от първия и имаше стъпаловиден покрив. На еднакви разстояния на стените бяха монтирани прозорци със стоманени рамки, същински амбразури на крепост. Влизаше се през една-единствена порта във високата пет метра стоманена ограда, опасваща хранилището. От двете страни имаше въоръжени пазачи. Тревата край служебния път беше грижливо окосена. В четирите ъгъла на сградата бяха построени бетонни бункери. Самотен работник косеше тревата край шосето.

— Построена е през тридесет и шеста. Първите пратки злато са пристигнали година след това — изкрещя Шепард, за да надвика бръмченето на електрическия мотор на колата, докато гневно жестикулиращи войници се разпръсваха пред тях като кегли на боулинг. Дженифър кимна. Струваше й се, че сградата е тук от памтивека, сякаш преди милиони години е изригнала от недрата на земята и после е била оформена и излъскана от продължителното въздействие на слънцето, дъжда и студа. — Връхната точка е била през 1941 година. Тогава тук са се съхранявали шестстотин и петдесет милиона унции. Разбира се, сега главният запас се пази във Федералния резерв в Ню Йорк, пет етажа под земята. Някой ден трябва да отидете да го видите. Казват, че Форт Нокс е като Дисниленд в сравнение с охраната там.

Дженифър намали, за да минат през портала. Пазачите козируваха на Шепард, очевидно, без да се впечатляват от дрехите му и от Дженифър зад волана.