Джеймс Твайнинг - Монетата

— Откъде знаеш всичко това? — попита Дженифър, озадачена от подробностите, които й цитираше.

Той разпери ръце.

— Това не е обикновена стара монета, Дженифър. Била е открадната от монетния двор във Филаделфия, била е притежавана от крал, после изчезнала и се появила отново при драматични обстоятелства. „Двойният орел“ е забраненият плод, ябълката от райската градина. Тази монета е уникална. И страшно скъпа.

— За каква стойност става дума?

— Двадесет долара по номинална стойност. — Бакстър млъкна, за да постигне театрален ефект. — Иначе струва осем милиона.

Дженифър зяпна. Монета за осем милиона долара? Сумата беше невероятна. Нямаше логика да е толкова голяма, но определено си заслужаваше да убиеш някого, а и дори да умреш за нея.

— Националната нумизматична колекция получава образци на всички американски монети. В Залата за монети и медали са изложени два „двойни орела“ от 1933 година. Те и монетата на Фарук са единствените съществуващи „двойни орли“ от онази година, макар че естествено музейните експонати не са частна собственост и не се продават и купуват. Може да отидем да ги видим, ако искаш.

Залата всъщност беше дълга тясна галерия с вградени в стените витрини. Съдържанието им блестеше на светлината. Бакстър спря до един шкаф в средата на помещението и посочи.

Двете монети бяха отделени от останалите и поставени една до друга, така че да се виждат и двете им страни.

— Красиви са, нали? — Шепотът на Бакстър отекна в безлюдната зала.

Дженифър се наведе. Дъхът й замъгли стъклото. Призрачните отпечатъци на предишни посетители се материализираха с диханието й и мигновено изчезнаха.

— Оригиналният дизайн е поръчан от Теодор Рузвелт през 1907 година на скулптора Огюст Сен Годен. Под годината се виждат инициалите му. Стремил се е да улови нещо от величието и изяществото на монетите от древния свят. Мисля, че е успял. Ти как смяташ?

Бакстър почти долепи главата си до нейната и зашепна в ухото й:

— Както виждаш, на едната страна е изобразен орел в полет, а на обратната — Статуята на свободата, с факел в дясната ръка и маслинова клонка в другата — тя символизира мир и просвещение. Красива е, нали?

Ръката му я погали по врата и инстинктивно се отдръпна, понеже Дженифър нервно размърда рамене. Веднага съжали, че го е направила. Обиденото му изражение й показа, че разбира истинските й чувства към него. В гласа му прозвуча гняв.

— За какво всъщност става дума, агент Браун?

— За това да разбера дали моята монета е фалшива, господин Бакстър. — Дори не опита да се държи дружелюбно. Вече беше късно за това.

— Невъзможно е да се каже, без да се направи анализ. Дизайнът очевидно е същият и изглежда истинска, но трябва да я изследваме, да вземем проби и да ги сравним с нашите оригинали. Това може да отнеме дни, дори седмици… — Гласът му постепенно заглъхна.

— Ясно. — Дженифър кимна. — Благодаря, че ми отделихте време, господин Бакстър. От лабораторията ще се свържат с вас за анализите. — Обърна се да си тръгне, но той я сграбчи за рамото. Пръстите му издраскаха черния плат на сакото й.

— Дженифър… Чакай. — Гласът му беше напрегнат, умолителен. — Не може да си тръгнеш ей така. Откъде взе монетата? Трябва да знам.

Тя се усмихна.

— Съжалявам, господин Бакстър, но информацията е секретна. Въпрос на национална сигурност. Убедена съм, че ще проявите разбиране.

Академията на ФБР, Куонтико, Вирджиния

19 юли — 12:30

Корбет седна на пейката и сложи кафето на земята между краката си. Дженифър се настани до него, но не извади сандвича си от найлоновата опаковка. Обядът можеше да почака.

— Не може без лабораторен анализ. Ще го направя още днес следобед. Но той спомена нещо друго.

— Какво?

— Вероятно не е важно…

Корбет се намръщи. Вероятно имаше множество добри качества, но тя подозираше, че търпението определено не е сред тях.

— Каза, че всичките девет монети, намерени от тайните служби през четиридесетте години, били унищожени. Но преди да дойда тук, се обадих на един познат от министерството на финансите — дължи ми услуга. Та той неофициално ми каза, че били унищожени четири монети, а останалите пет се съхранявали в монетния двор във Филаделфия, а после, преди десетина години, били преместени във Форт Нокс, когато направили инвентаризация. Доколкото му е известно, все още са там.

Корбет бавно кимна и се облегна на пейката. Дженифър се вторачи в лицето му, забеляза пълното отсъствие на изненада и очите й се разшириха.