Джеймс Твайнинг - Монетата

— Губиш си времето, Кларк. — Нарастващото раздразнение на Том си пролича в гласа му. — Преместих бизнеса на баща си от Швейцария и ще отварям магазина. Имам документи за внос в три екземпляра от швейцарските и от британските власти — за всичко.

Полицаят се подсмихна.

— Я ми кажи: пиенето или срамът, че има такъв син, го довърши?

Том стисна зъби и сивите му очи се присвиха.

— Мисля, че е време да си тръгваш. — И направи крачка напред.

— Заплашваш ли ме?

— Не. Искам да си тръгнеш. Веднага.

— Ще си тръгна, когато аз реша. — Кларк предизвикателно вдигна брадичка и скръсти ръце на гърдите си. Сивият му костюм бе лъснал на лактите.

— Доминик — каза Том, без да откъсва очи от детектива. — Би ли се свързала с полицията? Потърси комисар Джарвис. Кажи му, че детектив сержант Кларк отново ме тормози. Влезе незаконно в моята собственост, без да има заповед, и отказва да си тръгне.

Кларк пристъпи напред и Том усети цигарения дим в дъха му.

— Ще направиш грешка, Кърк. Всички правят грешки, дори ти. Много ще се зарадвам на грешката ти.

Хвърли цигарата, качи се по стълбите и излезе.

Доминик озадачено погледна Том и той нервно се прокашля. Знаеше, че този разговор все някога ще се състои, но смяташе да го проведе по своите условия, добре подготвен, а не като сега.

— Съжалявам — започна той, — но нещата не са такива, каквито изглеждат.

— Знам. — Тя се усмихна и отмести поглед встрани.

— В смисъл? — Том присви очи.

— Баща ти говореше доста, когато се напиеше — отвърна тя след кратко мълчание. — Включително за теб. Картинката ми е ясна. Твоят приятел полицаят просто запълни някои празноти.

Кърк седна на един кашон и потърка тила си.

— Щом знаеш, какво правиш тук?

— Да не би да си въобразяваш, че те мисля за единствения честен и почтен човек в бизнеса с произведенията на изкуството? Всеки има слабости. Твоите са по-приемливи, отколкото на мнозина други.

— Сериозно?

— Донякъде. — Доминик се усмихна и килна глава. — Отделях много време за бизнеса на баща ти. Нещата вървяха добре. Когато се запознахме, ти заяви, че възнамеряваш да поддържаш същото ниво. Просто реших да ти повярвам.

— Намеренията ми наистина са сериозни. Много повече от първия път, когато разговаряхме.

— А онази работа…

— Приключих. Сега това е всичко, което имам.

— Добре. — Тя бавно кимна.

— Добре? — Том учудено повдигна вежди. — Сигурна ли си?

— Да. — Доминик си сложи очилата и се обърна към компютъра.

Смитсъновият институт, Вашингтон, окръг Колумбия

19 юли — 09:06

— А неофициално?

Бакстър скочи от бюрото и вкопчи пръсти в облегалката на стола.

— Неофициално са били запазени десет монети. — Дишаше развълнувано. На горната му устна избиха капчици пот. — Преди да бъдат претопени, се оказало, че са откраднати от монетния двор от Джордж Маккан, бивш главен касиер. Разбира се, той отрекъл. Но е той.

— Какво е станало с монетите?

— Две от тях се появили на нумизматични търгове през 1944 година. Един журналист се обадил в монетния двор и управата се обърнала към тайните служби. За десет години успели да открият всичките и да ги унищожат. С изключение на една.

— Не са могли да я намерят?

— Знаели са къде е. Единственият проблем бил, че не можели да се доберат до нея. Купил я египетският крал Фарук за колекцията си. Без да съзнава какво представлява монетата, министерството на финансите му издало разрешително да я изнесе от Съединените щати. Нямало начин да я върне.

— Макар да е знаел, че е открадната?

— За него това само повишавало цената й. След революцията през 1952 година Фарук бил свален от престола. Новото правителство конфискувало колекцията му и продало всичко на търг, включително вече станалата известна „монета на Фарук“.

— Значи я е купил някой друг?

— Не. — Очите на Бакстър искряха, отразяваха вълнението му; той сякаш преживяваше събитията, които описваше. — Монетата изчезнала.

— Изчезнала? — Дженифър се премести по-напред на стола, заинтригувана от разказа му.

— Да, изчезнала. — Той сви пръсти, после ги разтвори и показа празната си шепа. — За четиридесет години. До 1996, когато агенти на министерството на финансите, представящи се за колекционери, иззеха монетата от един английски търговец в Ню Йорк и го арестуваха. — Очите му отново блеснаха. — Но след това той съди министерството — твърдеше, че е купил законно монетата от друг търговец. Делото беше разгледано в съда. Министерството се съгласи да продадат монетата на търг и да си поделят печалбата с него.