Джеймс Твайнинг - Монетата

— Но щом в контейнера не е имало никого, тогава как сте проникнали в трезора и сте откраднали монетите? — попита Дженифър и озадачено се намръщи.

Том изведнъж се сети и кимна.

— Не е било инсценировка, а потулване. Всичко е било, за да се прикрие предишно престъпление, нали? Монетите вече са били у вас. Нужна ви е била изкупителна жертва. Аз.

Последва мълчание. Дженифър объркано поглеждаше ту Том, ту Корбет.

— От десет години стояха в депозитна кутия в банка и чакаха — наруши тишината Корбет. — Милиони долари, а не можех да ги пипна. И накрая Ренуик ми предложи решение.

— Но как ги откраднахте? — попита Дженифър. — Как извършихте обира?

— Не са ли те учили да проверяваш по два пъти? — Корбет я стрелна с поглед. — Винаги проверявай повторно. Ти прояви по-голям интерес към очевидните улики, които ти бях оставил, отколкото да свършиш основното — изсмя се той. — Но именно заради това те избрах. Знаех, че отчаяно ще искаш да се представиш добре, да се харесаш на шефовете и да получиш втори шанс за голямо разследване, и че ще повярваш на историята, която внимателно очертах пред теб. Ако се беше вгледала както трябва, щеше да забележиш моето име като отговорника, когато монетите бяха преместени от Филаделфия във Форт Нокс преди десет години.

На Дженифър изведнъж й стана горещо. Корбет имаше право. Тя беше проследила очевидните улики, макар да бе усетила, че нещо не е наред. Беше се увлякла в стремежа си да успее.

— Седях в микробуса с пет монети на стойност милиони долари, закачени с белезници за китката ми, две седмици след като Марта ме заряза заради някакъв тип, с когото се запознала на заниманията по йога. Отворих куфарчето и ги взех. Когато пристигнахме във Форт Нокс, никой не провери дали монетите са там. Разписаха се, че куфарчето е пристигнало, и го занесоха в трезора. Празно. Всички имаха доверие на Боб Корбет. Беше фасулска работа.

Усмихна се победоносно.

— И какво направи после? Пренесе нелегално монетите в Европа и ги продаде на търг? — попита Том. — Какъв беше дялът ти?

— Половината от печалбата.

— Чух достатъчно — рече Дженифър възмутено. — Дай монетите.

Корбет бръкна в сакото си и извади лъскавия метален контейнер.

— По-добре извикай подкрепления — каза Том, взе го и го даде на Дженифър.

Тя го отвори, за да провери дали монетите са вътре, после отново щракна ключалката.

— Ти тръгни пръв.

— Не. След като се справим с него.

— Говоря сериозно. Аз ще поема нещата оттук нататък. — Дженифър протегна ръка към Том, за да й даде пистолета. — Не трябва да рискуваш да те заловят, докато всичко не свърши.

— Сигурна ли си?

Преди Дженифър да отговори, в празното пространство в гробницата отекна глас:

— Какво става тук, по дяволите?

В полусенките в коридора стоеше мъж и гледаше трупа на Макс. Том се обърна към Дженифър.

— Това е Кларк.

14:01

Докато Том се обръщаше, Корбет ритна ръката му. Пистолетът излетя във въздуха и изтрака на пода. В същия миг Корбет хукна към стълбите.

— Корбет — каза Кларк, като го видя да тича срещу него. — Стори ми се, че чух някого тук долу. — Посочи трупа на Макс. — Това работа на Кърк ли е?

Корбет го блъсна с лакът, главата на Кларк се удари в мраморната стена и той се свлече на пода.

— Бързо — каза Том. — Помогни ми да се покатеря.

Дженифър сплете пръсти. Том стъпи на тях, стигна до ръба на балюстрадата, изтегли се горе и приклекна там. Чуваше тропането на обувките на Корбет по стъпалата. Докато Корбет минаваше покрай него, Том се хвърли, уви ръце около кръста му, плъзна ги до глезените му и го събори.

Корбет обаче скочи веднага и го удари в лицето. Том се претърколи, изправи се и застана между Корбет и изхода. Корбет вдигна юмруци. Очите му колебливо се стрелнаха към вратата.

— Моля, заповядай — рече Том.

Корбет изрева като звяр и се хвърли върху Том, нанесе серия добре премерени ритници и удари. Том ги парира с ръце, после заби юмрук в челюстта му и го простря на земята. Корбет се надигна на колене. Очите му блестяха от злоба.

После бавно стана и направи няколко неуверени крачки. Том късно разбра намеренията му — Корбет откачи червеното въже от преносимата преграда, поставена до стената зад него, грабна една от месинговите подпори и с победоносна подигравателна усмивка тръгна към Том; размахваше пръта и той заплашително свистеше във въздуха.

Том отстъпи назад. Корбет се хвърли към него. Том избегна първите две замахвания, но третото го изненада. Ударът от ниско го улучи зад лявото коляно и го принуди да падне по гръб. Корбет мигновено вдигна металната тръба над главата си и я стовари. Том се отмести първо наляво, после надясно и тежката месингова основа удари два пъти мрамора, пръснаха се парчета. Том успя да изрита Корбет в корема и той залитна назад.