Джеймс Твайнинг - Монетата

Подметка на обувка. Крак на мъж.

Хукна към олтара в задната част на църквата и слезе по стълбите, водещи към долното ниво. Макс, свръзката й от ЦРУ в Лондон, лежеше неподвижно на пода на тесния коридор между стъпалата и колонадата. Беше прострелян в гърдите. Дженифър вдигна клепачите му, разбра, че е мъртъв, и го прескочи. Сърцето й биеше като обезумяло.

А в следващия миг видя Корбет от другата страна на колонадата. Беше се отпуснал на пода, главата му беше цялата в кръв.

13:36

Дженифър извика, хвърли се към него, обърна го и допря пръсти до сънната му артерия, търсеше пулс.

Корбет беше жив. Слава богу! Имаше дълбока рана, но дишаше.

— Сър, чувате ли ме? Аз съм, Браун.

Корбет отвори очи и изстена. Тя наведе глава и доближи ухо до устата му.

— Монетите. Той взе монетите.

Корбет лежеше на входа на малката стая, от която се излизаше към колонадата. Вътре имаше мраморна статуя — Наполеон, в цялото си императорско величие. На пода пред паметника беше поставена ваза с цветя. Дженифър натопи носната си кърпа във водата и я даде на Корбет. Той — беше се надигнал и се бе опрял на рамката на вратата — я взе и почна да попива кръвта от лицето си.

— Какво стана? — тихо попита Дженифър и приклекна на пода срещу него.

Той озадачено поклати глава. Гласът му беше слаб, лицето — мъртвешки бледо. Изглеждаше ужасно състарен.

— Не знам. Всичко стана много бързо. Реших да огледам наоколо, докато ви чакам. Той ме удари в гръб. Зърнах лицето му, докато падах. Беше Ренуик.

— Ренуик? Сигурен ли си?

Корбет кимна.

— Познах го. Няма съмнение. — Закашля се.

— А монетите?

— Бяха в джоба ми. Но сега ги няма — разочаровано отвърна той. — Реших, че ако взема Макс, всичко ще е наред и няма да е опасно. И през ум не ми мина, че някой ще…

— Ще повикам лекар. — Тя се изправи, извади мобилния телефон от чантата си и го отвори, но преди да набере номера, спря.

— Между другото, защо Кларк е тук?

— Кой?

— Кларк, британското ченге. Видях го навън. Ти ли го повика?

Корбет смъкна кърпата от лицето си и присви очи. Гласът му изведнъж стана по-твърд.

— Стой настрана, Дженифър. Нещата не са под твой контрол. Ръководят се отгоре.

— От какво да стоя настрана? Какво става, по дяволите?

— За твое добро е.

Очите й се разшириха.

— Предавате го? Той ви помогна, а вие го предавате? Том не е направил нищо лошо. Невинен е.

Корбет се усмихна.

— Невинен? За какво? Може би не е убил Ренуик и не е откраднал монетите, но е извършил множество други кражби. Той е престъпник, Браун, долен крадец, и заслужава да гние в затвора.

— Глупости! — ядосано извика тя.

— Мислиш ли, че ще оставим на свобода човек, който знае толкова много? Въпрос на време е да проговори — после какво ще стане? Дипломатически скандал, който ще върне външната ни политика назад с двадесет години.

— Сключихме сделка. Той ни помогна и обеща да си затваря устата, а в замяна ние да изчистим досието му. Имаше ми доверие. Дадох му думата си.

— И ти му повярва? Ха! Казах ти да не се сближаваш с него и че е опасен. Залогът е много по-голям от твоето обещание. Що се отнася до британците, Ренуик беше убит и извършителят е Кърк. Ние ще заловим Ренуик, а Кърк ще бъде премахнат и мълчанието му ще е гарантирано.

— Майната ти. — Дженифър се тресеше от гняв. — Защо го предаваш? За да не зададат на президента няколко неудобни въпроса? И за да не бъде ЦРУ принудено да се изправи пред грешките си? За да отбележиш още една червена точка в служебното си досие?

— Осъзнай се, Дженифър — грубо отвърна Корбет. — Това е реалният свят и понякога става неприятен. — Гласът му беше груб и безчувствен. — Целта е да постигнем правилния резултат. За всички нас. Време е да отрежем стръвта и ти го знаеш.

— Мразя точно такива тъпотии. Дълбоко грешиш, ако мислиш, че ще седя със скръстени ръце и ще оставя нещата така.

— Чакай… Трябва да обмислиш много внимателно следващия си ход. — В гласа му се долови заплашителност. — Казвам ти го, защото държа на теб. Разтревожихме се, че се сближаваш с Кърк и може да си в опасност. Затова Пайпър изпрати един от нашите хора в Амстердам да ви държи под око. Да ти пази гърба.

Дженифър преглътна. Не смееше да откъсне очи от него.

— Разполагам с клетвени показания, че преди три нощи е проследил двама души от един музей до вашия хотел. Оказа се, че същата нощ в музея е била извършена кражба. Ще е страшно неудобно, ако те разпознае като един от хората, които е видял. Не съм сигурен какво може да стане. — Тонът му изведнъж стана безгрижен. — Убеден съм, че ще те пратят в затвора. Бюрото мрази, когато някой от агентите му премине на другата страна. Не е хубаво за бойния ДУХ.