Джеймс Твайнинг - Монетата

— По раната ти — отвърна Дженифър. Гласът й звучеше странно. — Ренуик не може да те е ударил, след като му липсва дясната ръка.

— Много хитро. Както винаги. Може би ще се престоря, че го е направил Кърк, точно преди да вземе пистолета ми и да те застреля.

— Защо го правиш? Заради парите?

Корбет се изсмя и Том разбра, че вече трябва да е стигнал точно над него. Без да се колебае, той се прехвърли през балюстрадата и приклекна на тесния ръб в основата й.

13:56

— Ще ми липсваш, Браун — каза Корбет и вдигна пистолета. Спря само за секунда, за да го хване по-здраво, сложи пръст на спусъка и се приготви да стреля.

Том скочи и го удари в гърба с пети. Корбет се блъсна в стената. Носът му се разби в мрамора. Пистолетът изхвърча от ръката му, удари се в пиедестала на статуята и изтрака на пода. Том тупна тежко по гръб.

Корбет се обърна, сви юмруци и се приготви да скочи върху него, но Дженифър застана между тях, държеше пистолета си.

— Ще те застрелям, ако се наложи, Корбет. — Тя наклони глава на една страна и вдигна оръжието до гърдите му. — Знаеш, че съм го правила и преди.

Корбет присви очи. От носа му течеше кръв. Той вдигна ръка да я избърше.

— Говориш нахакано, Браун, но и двамата знаем, че блъфираш. Не можеш да ме убиеш, не и след онова, което направи на Грег. Този път ще те пратят в затвора.

— Може би да, а може би не. Но понякога трябва да съкращаваш процедурата, ако искаш да постигнеш правилния резултат, нали?

Нещо в тона й го разколеба.

— Няма да го направиш — изръмжа той.

— Тогава ще го направя аз — заяви Том, пристъпи напред и взе пистолета й. — Така че предлагам да млъкнеш, по дяволите.

Корбет прихна. Кръвта от носа му бликаше на големи мехури.

— Какво смешно има?

— Вие двамата. Какъв екип. Не помислихме за това.

— Ние? — попита Дженифър. — Какво имаш предвид?

Корбет не отговори. Кръв явно се стече и в гърлото му и смехът му се смеси с кашлица.

— Касий — каза Том. — Работиш с Касий, нали?

Корбет опря гръб до стената и спря да кашля. Том погледна Дженифър.

— Така е разбрал, че си жива. И че нюйоркската полиция е получила съвпадение с моята ДНК. — Отново се вторачи в Корбет. — Ти си му казал.

Корбет мълчеше.

— Не разбирам. — Дженифър се обърна към Том. — Как се е забъркал с Ренуик? Аз работех с него през цялото време.

— Позволявал ти е да видиш само онова, което е искал — отвърна Том. — След като Щайнер е извадил късмет на летище „Шипхол“, Ренуик е намерил и него, и Раниери и е поръчал да ги убият. Единственият проблем е бил, че Раниери е глътнал петата монета и тя се е озовала при вас, във Вашингтон. Затова са уредили ние двамата да се срещнем на вечеря в дома на Ренуик. Това е щяло да им даде възможност да отмъкнат монетата, да се отърват от Хари Ренуик веднъж завинаги и да натопят мен, така че да съм виновен за всичко. Не са предположили обаче, че ти ще следиш движенията ми през нощта.

— Все още не проумявате кой е той, нали? Гениален човек. Способен на велики неща. — Гласът на Корбет се засили. — Тъпи сте като всички останали. Пайпър, Грийн, Йънг — всички се вързаха.

— Какво имаш предвид? На какво са се вързали? — попита Том.

— Господи — промълви Дженифър. — Разбира се. Всичко това не се е случвало, нали?

Корбет започна бавно да ръкопляска. Лицето му се изкриви от омраза.

— За какво говориш? — попита Том.

— Ти се оказа прав, Том. Спомена, че всичко е прекалено удобно. Те са искали да разкрием инсценираното самоубийство и контейнера. Нищо такова не се е случило. Корбет предложи да прегледаме досиетата на персонала. Знаел е, че рано или късно ще разбера, че Шорт е бил убит, и ще съсредоточа разследването там. Знаел е, че ще намеря контейнера и парите в банковата сметка на Шорт. Всичко е било инсценировка.

— Шорт беше адски досаден — обади се Корбет и избърса носа си с ръкав. — Отчаяно искаше отново да стане ченге и да изпита предишната тръпка. Затова когато му показах значката си и му казах, че се нуждаем от помощ за таен правителствен проект, направи всичко възможно да помогне. Проклетият тъпак дори не искаше да му платим. Каза ми колко е горд, че отново прави нещо за страната си. Можете ли да повярвате?

— Значи не е имало пратка злато? — попита Том.

— Имаше. Контейнерът пристигна. Шорт състави описа, затова никой друг, освен него не го прегледа внимателно. После се погрижи да го свалят в трезора, провери всички документи и направи нещо на генератора, за да мога да придам достоверност на моята теория за компютърния вирус. В контейнера нямаше никого. Идеята беше на Ренуик. Да инсценираме кражба, която всъщност не е била извършена, така че ако някой дойде да слухти, да има да разследва нещо. — Корбет погледна Том в очите и се усмихна. — Да разследва някого .