Гиллиан Флинн - Отворени рани

А тя беше точно такова. Вземам наркотици с тринайсетгодишната си сестра — помислих си. Но минаха десет минути и тази идея ми носеше само щастие. Ама беше забавно дете, моята сестричка, най-известното момиче в Уинд Гап, и сега искаше да се забавляваме заедно. Тя ме обича като Мериан. Усмихнах се. Екстазито вече ме обля с първата вълна на химически оптимизъм. Чувствах как се издига в мен като голям хелиев балон, който се пука върху небцето ми и разпръсква добро настроение. Почти усещах вкуса му, като пенесто розово желе.

Келси и Кайли понечиха да тръгнат след нас, но Ама се обърна и се засмя:

— Не искам да идвате, момичета. Останете тук. Помогнете на Джодис да си намери ебач. Има нужда от едно добро чукане.

Келси погледна намръщено Джодис, която стоеше плахо на стълбите. Кайли погледна ръката на Ама, обвита през кръста ми. Двете се спогледаха. Келси се гушна в Ама и притисна глава на рамото й.

— Не искаме да стоим тук, искаме да дойдем с вас — проплака. — Моля те.

Сестра ми се освободи от нея и се усмихна като на глупаво пони.

— Бъди така добра и се разкарай, става ли? Писна ми вече от вас. Толкова сте скучни.

Келси се дръпна назад объркано, все още с полупротегнати ръце. Кайли сви рамене и се върна с танцови движения в тълпата, взе бира от ръцете на едно по-голямо момче, като го изгледа и облиза устни — обърна се да види дали Ама гледа. Тя беше изгубила интерес.

Сестра ми ме изведе през вратата като внимателен кавалер, после по стълбите и на тротоара, където между пукнатините се подаваха дребни пожълтели бурени.

Посочих:

— Красиво.

Ама кимна:

— Обичам жълто, когато съм надрусана. Усещаш ли нещо?

Аз също кимнах. Лицето й ту се осветяваше, ту попадаше в сянка, докато минавахме под уличните лампи. Съвсем бяхме забравили плуването и вървяхме на автопилот към къщата на Адора. Усещах нощта залепнала върху тялото ми като мека, влажна нощница и за миг си спомних болницата в Илинойс, как се будя цялата в пот от остро изсвирване в ухото си. Съквартирантката ми, мажоретката, с посиняло лице, се гърчи на пода, а до нея — шишето от почистващ препарат. Малко смешен писклив звук. Изпускане на газове след смъртта. Сега тук, в Уинд Гап, внезапно избухнах в истеричен смях, онази нещастна стая в жълтата утрин.

Ама ме хвана за ръката.

— Какво мислиш за… Адора?

Усетих как наркотикът за малко да ме пусне, но после пак ме хвана.

— Мисля, че тя е една много нещастна жена — отговорих. — И объркана.

— Когато спи, понякога я чувам да крещи имена: Джоя, Мериан… твоето.

— Радвам се, че не трябва да слушам това — отбелязах, като потупах ръката й. — Но съжалявам, че на теб ти се налага.

— Тя обича да се грижи за мен.

— Супер.

— Странно е. След като се грижи за мен, обичам да правя секс.

Вдигна полата си отзад и ми показа сексапилни розови чорапогащи.

— Не мисля, че трябва да позволяваш на момчетата да правят разни неща с теб, Ама. Просто не е редно. Много си малка.

— Понякога, ако оставяш хората да ти правят разни неща, всъщност правиш тези неща на тях — каза тя, като извади близалка от джоба си. Аромат на вишна. — Разбираш ли какво имам предвид? Ако някой иска да прави извратени неща с теб и му позволиш, така го правиш още по-извратен. И вече имаш целия контрол. Ако не полудееш.

— Ама, искам само… — Но тя вече бърбореше друго.

— Харесвам нашата къща — прекъсна ме. — Харесвам нейната стая. Подът е знаменит. Видях го в едно списание. Бяха го нарекли: „Лукс от слонова кост: Живот по южняшки от една отминала епоха“. Защото сега, разбира се, не можеш да намериш слонова кост. Жалко. Много жалко.

Лапна близалката и улови една светулка във въздуха, хвана я с два пръста и откъсна задната й част. Размаза светещата тъкан около пръста си под формата на фосфоресциращ пръстен. Хвърли умиращото насекомо в тревата и погледна възхитено ръката си.

— Момичетата харесваха ли те, когато порасна? — попита. — Защото с мен всички се държат гадно.

Трудно ми беше да си представя Ама — нахаканата, властна, понякога дори плашеща Ама (да ме настъпва по петите като онзи път в парка — кое тринайсетгодишно дете тормози възрастните така?) — като момиче, към което всеки се държи грубо. Тя видя изражението ми и се досети какво си мисля.

— Нямам предвид, че не се държат добре с мен. Правят всичко, каквото им кажа. Но не ме харесват. В момента, в който сбъркам, в момента, в който направя нещо смотано, те ще са първите, които ще се нахвърлят върху мен. Понякога сядам в стаята си, преди да си легна, и записвам абсолютно всичко, което съм направила или казала през деня. После се оценявам: 6 за добър ход, 2 за нещо, заради което ми иде да се гръмна.