Гиллиан Флинн - Отворени рани

— Детеубиец!

Обвинението бе посрещнато с нервен смях и завъртане на очи. Мередит се обърна към тълпата, озъби се и изкрещя:

— Начукайте си го всички.

Излезе и затръшна вратата.

Същото момче имитира за приятелите си едно престорено истерично „Начукайте си го всички“, като издаде задника си на една страна. Джей Си увеличи музиката — електронно обработен момичешки глас пееше за свирки.

Исках да изтичам след Джон и да го прегърна. Никога не бях виждала някой да изглежда толкова самотен, а Мередит трудно щеше да го утеши. Какво щеше да прави той, когато остане сам в празната барака за файтони? Преди да тръгна след него, Ама ме хвана за ръката и ме завлече на горния етаж във „ВИП стаята“, където тя, нейните блондинки и две момчета с еднакви бръснати глави започнаха да тършуват из гардероба на майката на Джей Си и да свалят най-хубавите дрехи от закачалките, за да си правят гнездо. Настаниха се на леглото в кръг от сатен и кожи, Ама ме дръпна до себе си и извади от сутиена си хапче екстази.

— Играла ли си на наркорулетка? — попита ме тя. Поклатих глава. — Екстазите се предава от език на език и човекът, в чиято уста се разтопи съвсем, е победителят. Това е най-хубавата стока на Деймън, затова може доста да ни хване.

— Не, благодаря, и така ми е добре — отговорих. Всъщност за малко щях да приема, но видях ужасените погледи на момчетата. Сигурно им напомнях за майките им.

— Ох, хайде де, Камий, няма да кажа на никого — разхленчи се Ама, като започна да човърка един от ноктите си. — Направи го с мен. Сестрички?

— Моля те, Камий! — изхленчиха Кайли и Келси. Джодис ме гледаше мълчаливо.

Дали оксиконтинът, дали алкохолът, дали сексът от по-рано, дали бурята, която още висеше мокра навън, дали обезобразената ми кожа ( хладилник настойчиво пулсираше на едната ми ръка), дали обърканите мисли на майка ми. Не знам кое ми повлия най-силно, но изведнъж позволих на Ама да целува въодушевено бузата ми. Кимнах в знак на съгласие и Кайли подаде език на едното момче, което смутено предаде хапчето на Келси, която лизна второто момче, което с език, голям като на вълк, млясна Джодис, която колебливо подаде своя на Ама — и тя пое хапчето с език, мекичък и горещ, и го прехвърли в моята уста, прегърна ме силно и притисна екстазите върху езика ми, докато не усетих, че се разпада в устата ми. Разтвори се като захарен памук.

— Пий много вода — прошепна ми, после се закикоти, като се просна по гръб върху един хермелин.

— Майната ти, Ама, играта още не беше започнала — възнегодува момчето с вълчия език, почервеняло от яд.

— Камий е моя гостенка — заяви с престорена надменност тя. — Освен това малко добро настроение ще й се отрази добре. В живота й са се случили много гадни неща. Ние имаме мъртва сестра точно като Джон Кийн. И тя още не е успяла да го преодолее.

Говореше, сякаш се опитваше да разчупи леда между гостите на коктейл: Дейвид има собствен магазин за сушени плодове, Джеймс току-що се върна от командировка във Франция, а, да, а пък Камий още не е преодоляла загубата на мъртвата си сестра. Някой иска ли да му налея още?

— Трябва да тръгвам.

Изправих се твърде рязко и един червен сатенен сутиен увисна от едната ми страна. Имах петнайсет минути, докато дрогата ме хване, и не исках да бъда тук, когато това се случи. Отново обаче имах проблем: макар че пиеше, Ричард със сигурност нямаше да одобри нещо по-твърдо, а за нищо на света не исках да седя в горещата си стая сама и надрусана, и да се ослушвам за майка си.

— Ела с мен — каза Ама.

Бръкна в обемистия си сутиен, извади още едно хапче от подплатата, лапна го и се усмихна широко и жестоко на другите деца, които гледаха жално. За тях нямаше.

— Отиваме да плуваме, Мий. Ще бъде голям купон, когато започне да ни хваща.

Ухили се, показвайки съвършено равни бели зъби. Вече нямах сили да се съпротивлявам — изглеждаше по-лесно да се подчиня. Слязохме, отидохме в кухнята и няколко момчета с кръгли лица ни зяпнаха изненадано (явно бяхме странна гледка: едната прекалено малка, другата прекалено стара). Грабнахме няколко бутилки вода от хладилника (думата отново дишаше задъхано върху кожата ми като пале, което е забелязало по-голямо куче), който беше натъпкан с натурални сокове и готвени ястия, пресни плодове и бял хляб, и на мен изведнъж ми стана жал за този невинен, здравословен домакински уред, неподозиращ за разврата, който вилнееше навсякъде другаде в къщата.

— Хайде да тръгваме. Нямам търпение да се бухна в басейна — заяви ентусиазирано Ама и задърпа ръката ми като малко дете.